Оригами, изпълнено с цветове
Ужасът вече е започнал тук,
празното ми сърце
плаче сякаш от векове,
но не, защото тя избра друг,
а защото не чу
нито стих от моя ум.
Там, дълбоко, в тази тъмна гора,
където още не спя
и където никога не сънувам,
понякога сляпо чувам в дъжда
как и тя с думи рисува...
... едно направено от нищо сърце
и сега е добре,
и то си има небе,
като птица да поеме отново.
Тя пропада в новите страхове
и пак виновни са те...
Дълга нощ, но тя пак затваря очи
това, което боли,
любовта бе преди
и сега тя пак ще я сънува.
Хей ти, протегни ми ръка
и нарисувай отново света
с твоите хиляди думи.
Нито аз, нито който и да е
пак в теб ще съзре
(преди любовта да умре)
малка следа от твоята тъжна усмивка
Тя сглоби любовта от това разбито сърце,
събра парче по парче
и сега го показва на всички:
Оригами, изпълнено с цветове,
по-светли, по-тъмни -
различни...
Пусни птицата пак високо да лети,
дори и там да няма звезди
(и дори те да не се виждат в дъжда)
Тук, където си ти
(и умираш от страх)
и където хартията спи
(и отново е мрак)
Дълбоко в мен вече остави следа...
празното ми сърце
плаче сякаш от векове,
но не, защото тя избра друг,
а защото не чу
нито стих от моя ум.
Там, дълбоко, в тази тъмна гора,
където още не спя
и където никога не сънувам,
понякога сляпо чувам в дъжда
как и тя с думи рисува...
... едно направено от нищо сърце
и сега е добре,
и то си има небе,
като птица да поеме отново.
Тя пропада в новите страхове
и пак виновни са те...
Дълга нощ, но тя пак затваря очи
това, което боли,
любовта бе преди
и сега тя пак ще я сънува.
Хей ти, протегни ми ръка
и нарисувай отново света
с твоите хиляди думи.
Нито аз, нито който и да е
пак в теб ще съзре
(преди любовта да умре)
малка следа от твоята тъжна усмивка
Тя сглоби любовта от това разбито сърце,
събра парче по парче
и сега го показва на всички:
Оригами, изпълнено с цветове,
по-светли, по-тъмни -
различни...
Пусни птицата пак високо да лети,
дори и там да няма звезди
(и дори те да не се виждат в дъжда)
Тук, където си ти
(и умираш от страх)
и където хартията спи
(и отново е мрак)
Дълбоко в мен вече остави следа...
© Христо Андонов Всички права запазени
