18.09.2007 г., 16:53

ВЪПРОСИ

942 0 15

Преглътнах думите напук, да мога
да ти покажа как боли мълчанието.
(Гордостта единствено прикрива болката,
а след нея хилядите окончания.)

Омръзна ми да бъда между редовете.
(Ти дори не искаш да ме прочетеш)
Очите ти ме парят, а са слепи,
(на мен се паднаха очите на слепец.)

Сега съм запетая, хладно многоточие,
изгубено във сивото пространство.
Мълчанието събужда хиляди въпроси,
но те са празни. Аз съм празна..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сияна, ти си пич и те обичам.
  • И в мъничката точица се крие тиха мисъл...
    прибавиш ли дъгичка пък - ще стане запетая.
    И всъщност... този знак изълнен е със смисъл,
    нестихващ и неразгадаем е - като безкрая!

    Поздрави, Сиянче! Прекрасно е! Много, много ми хареса!

  • Браво, Сиска!
    Прегръщам те!

    п.п.Можеш вместо ,,събужда'', да бъде ,,буди''.
    Зради ритъма. Но както си решиш и така е хубаво!
  • Браво!
  • Браво, Сияна!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....