Потребители (95809) Поезия (165651) Проза (22921) Есета (6814) Публицистика (1203) Картини (12379) Фотографии (26697) Колажи (4061) Музика/Аудио (2427) Преводи (11118) Условия за публикуване Най-новите Последни коментари Търсене Календар Връзки Фотоалбум Медиите за нас Реклама
N74071
Автор `Fallen_Angel` (Тони ) Пиши

« ...още »
ЗаглавиеТова, което не ме убива, ме прави по-силен
Категорияесе
Подкатегориина Български език
Дата на публикуване20-09-2007г. 14:03 от изречена
Посещения7954
Оценка 6,00 от 4 гласа
Коментари 10

шрифт
| + | - |

 

Това е глупаво твърдение. Всичко в този живот може да те убие, дори една обикновена настинка, докато се опитваш да доказваш пред себе си и пред другите, колко си силен, защото виждаш ли, за един ден можеш да свършиш работа, която хората вършат за месец. Една настинка няма да те кали чак толкова, че да не боледуваш никога вече, пък и да си я вкараш в безкрайния списък на неща, които не са те убили. Тъпо твърдение, но кой ли спори с философи, жени и радио...


Виж, ако твърдението беше „Тогава, когато спра да усещам раните, значи съм станал силен" е някак си по-добре, но не идеално. Няма идеални неща, нали? Все пак умните хора не се оставят това да ги спре и продължават да гонят несъществуващата красота на най-доброто, защото знае ли се дали няма да намерят нещо по-добро...


Та, идеше реч за нараняването. Нищо не може да те нарани, ако не му позволиш, но това вече са го казали много мъдреци. Все пак, колкото и да не обичам да се съгласявам с тях - прави са. Нищо не може да те нарани, не защото ти си извисен... или да си го кажем „друсан"... а защото нищо не съществува. Всичко е толкова преходно, че причината за болката ти е била достатъчно моментна, че докато усетиш какво те е ухапало, то вече да е изчезнало. Дори интензивният причинител на болка не може да се усети като един, защото във всеки момент ти си различен, той е различен, а като за капак във всеки един момент си по-близо до края на „събитието". Крещиш, плачеш, скубеш си косите, цялото ти същество е обзето от болка, която след 5мин ти дори не си спомняш. Та, как може да те кали нещо, което ти не си спомняш дори, колкото и страшно да е било. Следователно - чудо голямо, че си го преживял, когато после си отново същия, не си спомняш болката, мислите ти са хаотични и никакви. Важното е в момента на болката - в онази ш*бана малка секунда, когато всичко избухва в пламъците на стотните и гасне пак в тях, ти да си готов, да не се трогваш, да знаеш, че болката ще мине, всичко ще мине, а ти няма да си го почувствал, защото си бил силен. Това е да си силен, това е да имаш хладен разум, това е всичко, а не след премеждията да се усмихваш и да вириш нос колко си издръжлив.

Непукизмът е най-голямата сила, а не медалите на геройството, окичени на ревера ти. Когато няма какво да губиш, тогава можеш само да печелиш, защото хич не се и стремиш към нещо. Някои хора казват, че тогава няма и за какво да живеят, защото живот, който няма нищо, не си и заслужава да бъде изживян. Колко повърхностно и глупаво, но... мъдрецът си е мъдрец, дори дървен. Живот, който няма нищо, съзнава, че никога не би могъл да има нищо. Няма такова нещо като притежание - никога не е имало и никога няма да има. Ти си пейзаж в живота на хората, както и те са пейзаж в твоя. До теб може да има много хора, но те никога не са били твои. До теб има много неща, но никога не са били твои. Били са на природата, на производителя, на търговеца, твои, на децата ти... и какво се оказва, че просто са минали през теб, без някога да си ги притежавал... А нещата, които наистина си заслужават, никога не можеш да наречеш твои. Можеш ли да наречеш твоя любимата жена, без да отнемеш нещо от нея. Тогава твоя ли ще е? Дори да ти се подари, пак няма да е твоя. Ще бъде до теб, но никога твоя. Всичко твое е просто дим, който се изплъзва между пръстите ти. Нито повече, нито по-малко. А ти се опитваш да се вкопчиш в него, да го стиснеш с пръсти, без дори да осъзнаваш как в стремежа си да го хванеш, сам си забил ноктите си в дланите си. И боли, и си сам, и нищо не е твое. Толкова много изгубено време в надежда нещо да носи етикет „Твое‘', когато си могъл да оцениш красотата му. Когато си могъл да умреш с представата за тази красота, а не да си се самоубил с надеждата да го имаш... Хора... глупави хора...


Но дали някой някога ще бъде истински силен, истински разбрал, истински непукист... единственият оцелял - едва ли... Това е една химера, нещо, което никога не се достига... Все пак нищо не пречи да го гониш по едно поле, осеяно с паднали в битката с Идеала жертви...


Има ли значение, когато няма смисъл J))))

ВНИМАНИЕ: Публикуваните материали в "Откровения" са авторски. Копирането и свалянето им е забранено! Публикуването им на други сървъри или излъчването им по други медии без разрешението на автора е напълно забранено! "Otkrovenia.com" ще оказва съдействие при повдигнати съдебни искове относно авторство.
Ако искате да споделите произведението с ваши приятели, може да го правите с линк към него или чрез социалните мрежи, с бутоните за споделяне дадени по-долу:


Вашата реклама тук?
kasius (Бостан Бостанджиев): 26-06-2012г. 07:34
Да, но една настинка може да те имунизира за маса време ако извадиш късмет да оживееш. При мен се случи на 16 години - нанизаха ми задника в продължение на два месеца със сто и петдесет дози пенецилини и ала бала след което вече 26 години не ме е хващало и подсмърчане.
Колкото до духовното умиране - някои хора си имат естествен имунитет, други по рождение си имат вроден "духовен СПИН", а повечето се сблъскват в рамките на живота си с доста сътресения преди да придобият устойчива имунна система.
`Fallen_Angel` (Тони ): 26-06-2012г. 04:09
Елза, интересно мнение на 18 годишно хлапе.
Ако разбираше малко повече от философия, щеше да видиш, че застъпвам много повече тези от Сенека и източната философия, отколкото Ницше, но ... има време, ще пораснеш и поумнееш
Tikwichka (Елза Горанова): 10-04-2012г. 09:54
С мисълта това,което не ме убива,ме прави по-силен .. Ницше е имал предвид духовната а не физическата ни смърт!А прочитайки есето мисля,че ти си на път да умреш духовно ... прекалено много негативизъм!!!
migli4kite (Мигличката ): 30-09-2007г. 21:30
Това, което не ни убива ни прави по-силно, но НЕ ПО-ЩАСТЛИВИ!

А всичко ни убива...затова един ден си отиваме!

Добро е! От мен БРАВО!
ISO. (Исмет Хаджи): 22-09-2007г. 23:27
Съжелявам , че не мога да ти пиша повече от 6.
И все пак 7.
тосков (Александър ): 21-09-2007г. 13:26
Здравей!
Не мисля,че истините трябва да се подлагат на проверка,те затова са истини.Вътре в себе си,т.нар. вътрешен глас,това са истините,принципите за всеки човек и те не бива да се подлагат на съмнение.
За болката разбрах-болката за мен съществува само в главите ни.
Преживяното не те прави по-силен,след него ти израстваш повече,не повтаряш същите неща 2 път,всъщност си по-осъзнат.
Няма такова нещо като съдба.Има Закон за привличането Той гласи горе-долу следното-сходните неща привличат сходни неща,позитивното мислене-позитивни,негативното-негативни,а това с появяването на подходящият момент на подходящият човек е свързано именно с този закон,имал/а си нужда от този човек и си г опривлякъл/а в твоята реалност.
Поздрави.
П.С. И аз не разбрах мнението на Ина Иванова,ако има възможност,да поясни
`Fallen_Angel` (Тони ): 20-09-2007г. 22:35
Ще се радвам, ако поясниш какво се опитваш да кажеш, защото наистина не разбирам .. Сигурно грешката е в мен
`Fallen_Angel` (Тони ): 20-09-2007г. 21:40
Предварително се извинявам, ако не покрия всички аргументи в коментара ти, но се връщам от работа и мозъкът ми е блокирал.

Първо бих искала да отбележа, че аз съм много позитивен човек, въпреки честите ми философски размишления с такава песимистична насоченост, но рано сутрин трябва да си намеря с какво да се разсъня, нали

Напълно съм съгласна с философията ти, но исках с този разказ малко да разчупя мислите си. Нали знаеш как трябва да подлагаш всяка истина периодично на проверка, за да се разбере, че не се е изменила и не е приела формата на "временна заблуда".

Въпреки че наблегнах наистина на физическата болка, същото, което съм написала важи и на менталнпо ниво. Болката ще я има само и единствено, ако е допуснеш, ако я възприемеш като болка. Както например когато си повтаряш една лъжа - тя неминуемо се превръща в истина за теб. Не е много удачен пример, но се надявам да разбереш какво имам предвид.

Не съм съгласна, че преживяното те прави по-силен. Преживяното според мен е един тест на твоята сила. Ако си силен, то неминуемо ще издържиш. Силата се доказва в момента на битка, а не в ретроспектива на битката, когато си гледаш пораженията.

Съгласна съм, че ти се обграждаш с хората около теб, но не забравяй малката роля, която има съдбата. Именно тя ги изправя пред твоята врата. Винаги си мислиш, че имаш правилните хора около себе си, докато не се появи онзи/онази от която имаш най-голяма нужда в момента. Ти не знаеш, че я търсиш, не знаеш къде да я намериш. Тя/той просто си идва и си отива .. какво е един момент на фона на вечността

Бих искала да продължа да коментирам по поста ти, но главата ми не ражда нищо умно, затова мисля и да си замълча

Благодаря, че си го прочел
тосков (Александър ): 20-09-2007г. 21:11
Много негативизъм...Аз вярвам,че всичко,което ще ни се случи,случило се е и се случва е резултат от наши решения,ние определяме реалността си,само ние.Не мисля,че в тази мисъл става въпрос толкова за физическа болка и рани.Става въпрос за опита.Една от целите на живота е да се трупа опит.Когато ти се случи нещо негативно(което винаги е плод на твоята нагласа) и ти се справиш с него,ти си израстнал,натрупал си опит с си по-силен от преди това.Почвам едно по едно .Нищо в този живот не може да те убие,ако ти не го искаш.Нищо.И да има най-добро,защото то е вродено на човека,виж злото е човешко изобретение.Вярваш ли в нещо,то става,вярваш ли че няма най-добро,в твоята реалност няма найй-добро и ти си нещастен.
За болката-права си,че няма смисъл да плачеш и т.н. но преживяното наистина те прави по-силен,разбира се ако си достатъчно зрял за това вътре в теб.
Непукизмът не е най-голямата сила,най-голямата сила в твоята реалност си ти и единствено ти,от теб зависи какво ще ти се случи и какъв ще бъдеш,а ти можеш да бъдеш всичко.И да,трябва да имаш цели към които да се стремиш,а не просто да преминаваш през живота с непукизъм и затваряне на очи,защото това е бягство,страх от реалността,страх от предизвикателства.Хората до теб не са твои,но те са близки,защото ти си привличаш такива хора,каквито чувстваш близки отвътре и те в един смисъл са твои,защото и ти си като тях и те са като теб,вие имате нещо сходно,което ви е събрало.
Според мен не трябва да приемаш толкова негативно живота и не оставяй отделните случки и неща които са се случили да ти влияят негативно на бъдещият живот,не има придавай стойноси,които те нямат.
Да,има идеални хора.и да,има смисъл.
Всичко най-добро
меланхолик (Йордан Серафимов): 20-09-2007г. 18:44
Болката не ни прави по-силни; тя ни убива бавно, замествайки ни постепенно с безчувствени личности.

ДОБАВИ КОМЕНТАР:
Всички НЕГРАМОТНО написани коментари се трият!!!
Добави
Оценка?

2 3 4 5 6
Оцени!

^НАГОРЕ^
Online: 48