20.09.2007 г., 23:20

Това, от което си направена

694 0 0
Ти и морето сте като две сестри
и двете дарявате нежност, наслада,
но може с вас някой да пострада,
ако се обърка и на шега ви разгневи.

Ти и вятъра сте като две бури
и двете вилнеят над целия свят.
Понякога носят нежни ухания,
друг път довяват злокобен хлад.

Ти и небето сте като две деца,
играете си с хората, иронично.
Сякаш от теб вечер пада звезда
и на другия ден си по-различна.

Ти и земята сте като две майки
давате обич, която ни лекува.
И дълбоко във вашите тъмни недра
тъгата на всички ни нощува.

Ти и аз сме като две капки дъжд,
само за миг се създаваме и падаме.
Както честно се случва неведнъж,
сега от целия порой само ние страдаме.

***

Ти и светът не спирате борбата си,
ти се бориш да не останеш отново сама.
Той ти показва, че всичко е преходно,
но всичко се надживява от любовта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...