24.09.2007 г., 13:15

А то току-що започна...

803 0 0
Бърза мисъл сред всичко като сън,
едно дете се събужда от светлината.
Дали и то пак ще е свободно навън,
когато отново трябва да е в тълпата?

Не знаеш, как да реагираш на хората,
защото всеки те гледа различно.
Но и не трябва да спазваш това,
защото днес имаш кого да обичаш.

Ако можеше само за миг
да проследиш в небето дъгата,
да видиш целия спектър на света
и да усетиш живота в ръцете си.

Бързи спомени състезават се пак,
тук тихо заключени тайно в главата ти.
Черното перде пада и отново е мрак
и детето не намира радост в нещата си.

Не знаеш как се е стигнало до тук,
хората обаче знаят и не ще те оставят.
И постоянно искаш да си някой друг
и всички, които те мразят, да те забравят.

Ако можеше само за миг
да усетиш разликата
между светлината и тъмнината,
да осъзнаеш къде се намираш.

А то току-що започна:
днес бе първият ден в живота
на ослепялото бедно момче...
И сега то гледа в точка,
как ще се пребори с живота си,
без над себе си да има небе?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...