25.09.2007 г., 19:09

Едно безпредметно състезание

1.1K 0 4
Едно безпредметно състезание
и хиляди невинни жертви.
Ние ли бяхме най-отпред генералите?
Ти едва ли имаш оправдание
за думите си, изречени към мен,
по-тежки и велики от медалите.

Нашата борба не е безцелна:
ти печелиш, често те надвивам аз.
Ние сякаш с това се забавляваме
и душата ми сякаш безпределна
спечели ти и остави ме без глас,
а докога с теб ще продължаваме?

***

Всичко бе започнато от мой стих,
не беше добър, нито необикновен.
Това бе просто покана за игра,
но днес имам сили и благодарих,
с теб станах доста по-обогатен,
пишейки стотици стихове за това.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...