2.09.2005 г., 20:49

Преход(ност)

1.4K 0 2

                   ПРЕХОД(НОСТ)

 

Изтече август като мимолетна рима.

Септември кротко продължава кръговрата.

Преваля вече лятото. Неотвратимо

преваля също моето житейско лято.

 

След непразнуваната и невзрачна пролет

настъпи лятото – дъждовно, хладно, бледо.

Отделни топли дни с ефирни ореоли

за кратко сгряваха линеещото кредо.

 

Такъв бе досега, навярно тъй ще свърши

сезонът-връх, неизкачен от мен останал.

А после – тиха строга есен ще избърше

от паметта звъна на летните камбани.

 

© Атанас Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....