2.09.2005 г., 20:49

Преход(ност)

1.5K 0 2

                   ПРЕХОД(НОСТ)

 

Изтече август като мимолетна рима.

Септември кротко продължава кръговрата.

Преваля вече лятото. Неотвратимо

преваля също моето житейско лято.

 

След непразнуваната и невзрачна пролет

настъпи лятото – дъждовно, хладно, бледо.

Отделни топли дни с ефирни ореоли

за кратко сгряваха линеещото кредо.

 

Такъв бе досега, навярно тъй ще свърши

сезонът-връх, неизкачен от мен останал.

А после – тиха строга есен ще избърше

от паметта звъна на летните камбани.

 

© Атанас Димитров Всички права запазени

Активен конкурс: Сянката на чуждите очаквания остават 10 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...