ТАТКОВСКАТА ПРИЧЕСКА
ТАТКОВСКАТА ПРИЧЕСКА
Измолих госпожица Въшкова и Малък батко от Бившата и ги заведох при баща ми на село.
На село, като на село. Всички бабки й се радват и когато я попитат:
- На колко годинки си?
Тя гордо обяснява:
- На три и три четвърти!
Не, че разбира какво точно означава три четвърти, обаче това втрещява бабките. Защото всички са чували дете да е на три, три и половина, дори четири. Обаче дете да е на три и три четвърти, такова чудо в нашето село не може да бъде...
Чак сега разбрах колко много ме е ограбила Бившата. Събужда се Въшкова от сън, усмихва ми се сънена и идва при мен да се сгуши. И понеже е котенце, започва да мърка и да мяука. Разсънваме се, обличаме се, измиваме си лицето на дворската чешма и идва ред на Татковската прическа.
Обаче косичката й е много мека и къса, а моите кебапчета - дебели. Изплъзва ми се. В един момент си казвам: "А бе, Пинкоф, я се стегни в кръста! Ти, който правиш присадки с такива дребни пъпки като на котонеастъра, не можеш да се справиш с някаква си плитка! Айде де..."
Стягам се в кръста, а на Въшкова казвам:
- Йоанка, стой малко мирна, че не разбирам много от малки момиченца...
Мълчание...
Обаче главичката застава на едно място и това много ме улеснява.
И пак мълчание...
- А от мама разбираш ли? - пита ме невинно тя.
Избухвам в смях...
"Ееех, де да разбирах, Йоанка! - мисля си - Де да разбирах..."
Полека-лека и хоп - Татковска прическа...
Ето как се прави тя. Две плитки отстрани, малко асиметрични (против уроки), а също и отзад една. И всички с различни по цвят ластичета. Но все си мисля, че само това не стига. Матрял трабваааа, матрял! Матрялът трябва да е убав!
Ще дойде време и Въшкова ще порасне. И няма да иска повече Татковски прически. И от Въшка Бълхова, ще се превърне на Кипра Кипрова. И какво? Да седна да рева? Да се тръшкам? Да страдам?...
Амми! Не сте познали!
Като няма как, ще си направя от вар. И ако варта е скъпа, тогава от кал... Че аз съм си творец - ще се справя... Ще оформя нежен профил. Ще сложа малинка за уста. Ще сложа две пиявици за вежди. Ще сложа едно малко носле и две сини маниста за очички. Ще сложа коприна от най-меката за коса. Ще му духна в лицето ей така - ФФФФуууу! И то ще оживее!
И тогава... Прави Татковски прически! Прави! Прави! Прави!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пенко Пенков Всички права запазени
