Самота
Ти - спътница в разплаканите нощи,
приятелка и верна, и добра,
във моя дом съжителка си още
и носиш страшно име - Самота.
И денем разтревожена и жалка,
поглеждам те със молещи очи,
но ти, старице - бедна и фатална,
не искаш да си тръгнеш. И мълчиш!
Тръгни си, Самота, върви далече,
забравила за мен и моя дом
и не търси в тефтерчето си вече
адреса ми и моя телефон.
Не се завръщай в мислите ми даже
и не протягай длан към моя ден.
И ако някой името ми каже,
не казвай, че живяла си при мен!
© Дорика Цачева Всички права запазени
