Балада за златната рибка

Поезия

1.3K 0 10

Златна рибке, искаш да доплуваш
до самотния ми тъжен бряг.
Но кажи ми как ще съществуваш -
въздухът е твой извечен враг.

Водният простор е твоят пристан -
там си мъдра и любяща ти.
Златна рибке, само да поискам
и брегът ми ще се потопи...

Хареса ли ви тази творба?

Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.

Активен конкурс: Какво остава след нас остават 21 дни за участие

Участвай

Коментари

monilia (Симеон Пенчев)

Много философски стих!
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много хубав стих!!!!
ПОздрав и прегръдка!!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

Хубаво си го казала ,Вилдан Сефер-
Водният простор е твоят пристан...
Тома само се шегува.
Приказен е стихът ти, не се притеснявай.
И точно на място.Отново с обич.
Tomad (Тома Кашмирски)

понеже днес само тъпотии пиша, не се сърди но:
Водният простор е твоят пристан -
ми звучи като:
Релсите са твоето депо, шосетата са твоя гараж и въздуха е твоето летище...
иначе нежничко
vesival (Весела)

Поздрав за теб, Вилдан!