12.10.2007 г., 10:38

Балада за златната рибка

1.4K 0 10
Златна рибке, искаш да доплуваш
до самотния ми тъжен бряг.
Но кажи ми как ще съществуваш -
въздухът е твой извечен враг.

Водният простор е твоят пристан -
там си мъдра и любяща ти.
Златна рибке, само да поискам
и брегът ми ще се потопи...

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много философски стих!
  • Много хубав стих!!!!
    ПОздрав и прегръдка!!!
  • Хубаво си го казала ,Вилдан Сефер-
    Водният простор е твоят пристан...
    Тома само се шегува.
    Приказен е стихът ти, не се притеснявай.
    И точно на място.Отново с обич.
  • понеже днес само тъпотии пиша, не се сърди но:
    Водният простор е твоят пристан -
    ми звучи като:
    Релсите са твоето депо, шосетата са твоя гараж и въздуха е твоето летище...
    иначе нежничко
  • Поздрав за теб, Вилдан!

Избор на редактора

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...