12.10.2007 г., 10:38

Балада за златната рибка

1.2K 0 10
Златна рибке, искаш да доплуваш
до самотния ми тъжен бряг.
Но кажи ми как ще съществуваш -
въздухът е твой извечен враг.

Водният простор е твоят пристан -
там си мъдра и любяща ти.
Златна рибке, само да поискам
и брегът ми ще се потопи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много философски стих!
  • Много хубав стих!!!!
    ПОздрав и прегръдка!!!
  • Хубаво си го казала ,Вилдан Сефер-
    Водният простор е твоят пристан...
    Тома само се шегува.
    Приказен е стихът ти, не се притеснявай.
    И точно на място.Отново с обич.
  • понеже днес само тъпотии пиша, не се сърди но:
    Водният простор е твоят пристан -
    ми звучи като:
    Релсите са твоето депо, шосетата са твоя гараж и въздуха е твоето летище...
    иначе нежничко
  • Поздрав за теб, Вилдан!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...