Потребители (94639) Поезия (161116) Проза (22206) Есета (6696) Публицистика (1149) Картини (11815) Фотографии (26197) Колажи (3963) Музика/Аудио (2298) Преводи (11072) Условия за публикуване Най-новите Последни коментари Търсене Календар Връзки Фотоалбум Медиите за нас Реклама
N78529
Автор siromah (Кольо Карпела) Пиши

« ...още »
ЗаглавиеКъщичката на веселите прасенца, част 2
Категорияпроза
Подкатегориина Български език
Дата на публикуване21-10-2007г. 13:34 от изречена
Посещения549
Оценка -- (не е гласувано още)
Коментари 0

шрифт
| + | - |
Лягай! - рече самоукият филипински лечител и разтри ръцете си. - преди да пристъпя към операцията - той се намръщи, защото си спомни как един от пациентите не му плати и после отново трябваше да му отваря главата, за да му извади мозъка - Искам да знам как ще ми платиш?
- Не се бой! - успокои го Тошко Глупавата кратуна. - Аз съм се кандидатирал за овчар в Родопа. Един път само да се докопам до поста Воевода, ще бъда Господар на 8 милиона овчици. После как да ги стрижа и как да ги доя - това само аз ще мога да кажа!
- Хммм! - замисли се Сан Антонио Авицена. - Значи искаш да ми плащаш с мляко и вълна. Колкото до вълната полза няма да имам - тук е вечно лято - подсети той своя пациент - но от млякото може би ще мога да завъртя колелото.
- Ще те науча как да правиш кашкавал и сирене! За няколко години ще станеш милионер!
- Добре! Така да бъде! Ще ти направя операция, ако обещаеш да ме снабдяваш до края на живота си с мляко на половин цена.
- Дадено! - рече Тошко Глупавата кратуна и легна на масата. - Ще боли ли?
- Не се бой! - успокои го Авицена и притисна кърпата с приспивателното в носа му. Това упои пациента му и той заспа като заклан.
- Какви мозъци ни останаха? - запита Авицена, отваряйки с един замах гумената глава на Тошето.
Красивата му асистентка отвори хладилника и се загледа.
- Мозъците от шимпанзе се свършиха. Останаха само от лемури, врани и няколко кокоши мозъка.
- Хммм - замисли се Авицена. - мозък от лемур няма да се събере в черепната му кутия. - Я ми подай мозъка от врана.
- Хващай! - рече асистентката му и го подхвърли.
Авицена протегна ръце, но мозъка се изплъзна от пръстите му и цопна на гърдите на пациента.
- Ух! - изтри потта от челото си самоукият лечител. - За малко да го изпусна! Що го хвърляш така! Ела тука!
Асистентката му се приближи и професора я шляпна меко по дупето.
- И другия път да внимаваш. Знаеш ли колко банани ми струва този мозък?!
- Да, професоре! Ще внимавам! - обеща асистентката му и кокетно завъртя задничето си... обещавам да бъда... лоша! Мяууууу!
Тя замърка като лоша котка и се изтегна на свободната маса за операция.
- Сега не е време за игри! - намръщи се Авицена. - Помогни ми с пациента! Дръж тук!
Професорът отвори двете гумени половини и изруга.
- Няма да стане! И този мозък е голям!
- Защо не опиташ с мозък от кокошка?! - запита го прелестната му асистентка. - Ще се събере отлично!
- Чудесна идея! - похвали я професорът. - Дай ми един мозък от пиле. И този път не го хвър...
- Дръж! - извика кокетката и подхвърли пилешкия мозък.
- По дяволите! - изруга Авицена. Мозъкът се беше хлъзнал между пръстите му и този път не беше така щастлив, както първия.
- Няма нищо! - успокои го секретарката и вдигна от земята пльосналия се мозък. - Тази сутрин почистих пода. Лъщи като огледало! Дори и прашинка няма!
- Добре, добре! - намръщи се професорът. - Той и без това няма да ми плати сега. - За без пари и толкоз е добре!
- На харизан кон зъбите не се гледат! - добави красавицата и се ухили, разкривайки белите си бисерни зъби.
Авицена махна с ръка и затвори раната.
- Удари му два-три по-здрави шамара и го събуди.
Пациентът обаче имаше гумена глава и нежните ръчички на красавицата отскачаха от лицето му.
- Не мога! - почти заплака тя. - Какво да правя?!
- Вземи чука и го халосай!
Преди Авицена да се досети, че това не беше най-добрата идея, чука отскочи от главата на пациента, полетя нагоре, пробивайки дупка в тавана и се изгуби в небето. Той щеше да лети 1000 години като комета и на 1001-та година, на първия ден, на първия час щеше да падне в Атлантическия океан и да удари един голям лайнер на име Титаник. Лайнерът потъна начаса с хората и мишките. По-късно някои по погрешка щяха да кажат, че кораба е ударил айсберг. Но това беше друга история, а сега нека се върнем при самоукия народен учител Авицена...
Тошко Глупавата кратуна, който беше взел удара от чука за ущипване на бълха, се беше размърдал. Авицена и асистентката му го разтърсиха и изляха една кофа ледено-студена вода върху него.
- Готов си! - рече Авицена. - Не забравяй за сделката!
- Ко, ко, кооо! - отвърна Тошко Глупавата кратуна. - Той се мислеше че е кокошка и продължи да кока.
- Помогни ми да го прехвърлим на Реактивната тояга! - рече Авицена.
- А кога ще ми купиш реактивна тояга и на мене?! - намръщи се прелестната асистентка - С тази стара бензинова метла ставам само за смях на любовниците ми!
- Добре, добре - въздъхна Авицена. -Ще ти увелича заплатата. Само че ще трябва да си скъсиш поличката!
- Ето! - рече девойката и сряза една педя от минижупа. - Това добре ли е?
- Мммм! - Завърти се! - професорът я огледа и остана доволен. - Добре е! А сега отвори вратата!
Той ритна веднъж, дваж - баба Яга не беше сменяла маслото от доста време и когато тоягата запали, операционната зала се изпълни с пушеци.
- Хкаха - ... кахахл - задави се Авицена. - и пусна метлата. Тя се повдигна рязко и излетя през вратата, оставяйки черна следа на прясно боядисана стена.
- Дявол го взел! - намръщи се Авицена. - Пак ще трябва да боядисвам!
А сега нека оставим Авицена и да видим какво стана с неговия пациент.
В същото време в една далечна страна се бяха събрали приятелите на Тошко Глупавата кратуна и чакаха завръщането му. Ако закъснееше още малко и Трайчо Костура щеше да грабне поста за главен овчар в Родопа.А това означаваше край на мечтите за вкусно млекце, бяло сиренце и жълто кашкавалче.
- Ето го! Иде! - извика Петърчо Дървото, който по-късно, по време на Перестройката щеше да се прекръсти на Петърчо Танкиста. - Казах ли ви?! - добави победоносно той.
- Виждаме, не сме слепи! - намръщи се Андрейчо Лисицата.
Той беше най-хитър от всички и можеше да подуши домашна луканка от сто метра. Освен луканка, той можеше да подуши кървавица, бабеница, дядовица и домашно направена саздърма.
- Добре дошъл, Тоше! - усмихна се угоднически Добри Тоягата.
Той беше пехливанин и обичаше да се бори по селските сборове и седенки. Веднъж се беше сборил с една мечка стръвница и добре че му се беше притекъл на помощ Боря Мужика от руската делегация, иначе дупе да му беше яко!
Петърчо Дървото и Андрейчо Лисицата се приближиха до Тошето и взеха да го тупат по гърба.
На Тошето му стана приятно и той взе да кока като кокошка:
- Ко, ко... ко...
- А сигъ кво шъ правим?! - завайкаха се приятелите му. - Без Тошето сме загубени!
- Имам идея! - плесна се Андрейчо Луканката в челото. - Ще речем, че Тошето е изпаднал в транс. - А когато той е в транс, той може да проникне в миналото, настоящето и бъдещето. Баба Ванга ще бъде неговия тълкувач.
- Дадено - рече Петърчо. - Аз ще взема един танк и ще ида да я забера.
Някои обичаха да яздят велосипеди, други - коли, трети мотори, четвърти по-отракани - тояги с реактивно запалване, а Петърчо, който си беше привърженик на Старите методи и обичаше да се вози в танк Т-36.
- И още нещо. - рече Андрейчо Лисицата. - Ще кажем, че Тошето се е върнал от Божи гроб и е станал пророк. От днес нататък вместо Тошко Глупавата кратуна, Ще започнем да го наричаме Тошко Умната Главица. Ясно ли е?!
- Тъй вярно, другарю септемвриец!
След един месец Петърчо Дървото се върна с танка. Вътре беше баба Ванга. Тя започна да чете мъдрите предачи на Тошето и всички изпаднаха във захлас.
- Тошето е мъдра главица - рекоха всички селяни. - Айди да го направим президент!
Така Тошко Мъдрата главица се покачи на президентското кресло.
Никой обаче не знаеше, че за това голям принос имаше Авицена.
А сега нека ние оставим самоукият филипински лечител, който купи още едно кожено палто на чаровната си асистентка и да се върнем в "Къщичката на Веселите прасенца".
Три часа по-късно друг служител на "Федерал Експрес" достави колета във веселото място, оградено с висока мрежа и остри шипове по върха. Ръководното тяло на Къщичката на Веселите прасенца се събра във заседателната зала и под всеобщи ръкопляскания воеводата-управител отвори кашона. Лейтенант Прас или Г-н Голем изскочи отвътре и скочи на врата на Станка от Бяла Паланка и я зализа по лицето с грапавия си език.
- У... у... у... - закряска шимпанзето-голем и се опита да я целуне в устата - пръждосвай се! - извика Станка от Бяла Паланка и измъкна тежката си затворническа палка.
Големът-лейтенант отскочи уплашено назад и започна да ... ука.
- У... у... у...
Затворническата управа се огледа смутено, защото разбраха очевидната грешка. Вместо прасешки мозък филипинския самоук лечител му беше присадил маймунски.
- Не бий горкото животно! - скара му се баба Клати си краката и погали шимпанзето-голем по главата... - Ела, миличко. Кака ще се погрижи за тебе.
- Каква кака?! - подшушна някой. - Старата вещица на пръст мирише... Клати си краката се обърна и "нарушителят на обществения ред" се разтреперя. Славата на Клати си краката беше почти историческа. Преди няколко години прасенцата се бяха разбунтували и вместо да изпраща барети, затворническата управа изпрати страховитата старица. Безредиците бяха потушени за нула време и старата вещица беше назначена за Съветник по Сигурността на "Къщичката на Веселите прасенца".
Докато шимпанзето-голем смучеше големия й палец, взимайки го за биберон - това накара възрастната мома да почувства приятен гъдел между краката - нейните колеги позвъниха на филипинеца в офиса му.
- Станала е ужасна грешка! - крещеше в слушалката главния воевода-управител на "Къщичката на Веселите прасенца". -Ние ви изпратихме нашия колега и вместо да му присадите мозъка на дива свиня - дивите свини се считаха за най-интелигентни и винаги когато правеха операции затворническата управа избираше мозък от диво прасе - а вие сте направили грешка и сте му присадили мозък на шимпанзе.
- Няма никаква грешка - отвърна Сан Антонио Авицена. - Вие ми изпратихте шимпанзе и аз му присадих мозък на шимпанзе! Ако искате да му направя още една операция и да му присадя мозък на дива свиня, ще струва още 30 коша с портокали и мандарини и 20 сандъка с кокосови орехи.
- Аууу! - зави воеводата-управител на "Къщичката на Веселите прасенца". - Много е скъпо. - Той се посъветва малко със своите съветници и добави - Не, отказвам се!
- К... ааа... квооооо щееее прааа... вииим сееее... гаааа?!- простена Клати си краката. Горката вдовица си беше затворила очите - последния й мъж я беше напуснал преди 50 години - и изживяваше 99 си оргазъм.
- Неее мооо... жееем лиии дааа гоооо оооо... стааа... вииим прииии нааас?
- Какво ще го правим?! - намръщи се главния воевода-управител.
- Щеее гооо нааааазнааачии... м Глаа... вееен Воееевоодаа нааа Отдееел проооо... свееее... тааааа!
- Отлична идея! - плесна с ръце главният воевода. - Той ще отговаря за образованието на младите прасенца!
Ти, читателю, който четеш тези редове, не бъди учуден ако за в бъдеще видиш някое прасе да се държи като шимпанзе. Може би то току-що е напуснало "Къщичката на Веселите прасенца", където се е учило на четно и писмо и как да се държи в обществото под мъдрите съвети на голема-шимпанзе лейтенант Прас.
Великата идея за внедряването на слушалките в спалните на прасенцата-рецидивисти, беше се родила във величествената кратуна на воеводата от Отдел Просвета.
- Не можем да мислим! - оплакаха се тъмничарите на лейтенант Прас. - прасенцата постоянно квичат и смущават мисловната ни дейност!
- И тоя ужасен телевизор! - добави един нисък стражар, който веселите прасенца му дали закачливото име Рошко. - мразя всички тия реклами и викове! Имам чувството, че ще полудея! Ваше Сиятелство, моля Ви, направете нещо!
Рошко изпитваше голямо уважение към новия Воевода на Отдел Просвета. Той тайно от всички му даваше да чете забранени книги като "Емануела", "Историята та О", "Месарят" и други, които бяха порнографски издания без съмнение! За да направи щастливи своите подчинени и за да накаже прасенцата-рецидивисти голема-шимпанзе се затича като стрела към "Къщичката на Веселите прасенца" и издаде новата заповед за слушалките. Звукът на телевизията беше автоматически изключен, високоговорителите - извадени и на всички рецидивисти-прасенца беше забранено да говорят. За в бъдеще те можеха да използват езика на глухонемите, ако искаха да общуват помежду си. Прасенцата-десиденти се смутиха, защото повечето от тях не знаеха знаците на немите. За тяхна радост на следващия ден новия воевода-управител откри безплатен курс за изучаването му, а за тези, които бяха куку, те можеха да разменят мисли, използвайки телепатични вълни. Ако някой ги погледнеше отстрани имаше чувството, че горкото прасенце се беше побъркало, но истината беше, че то общуваше с друго прасенце по мисловен път...
Беше време за получаването на поръчките от затворническия магазин и всички прасенца загрухтяха от вълнение. Те нямаха търпение да се докоснат до дългоочакваните слушалки, с които можеха да се наслаждават на прелестните звуци на телевизора.
- Аз купих тази химикалка! - проплака Грухчото, който беше първи на опашката пред магазина - но той не пише! Той е пет годишен!
Прасенцето с живи очички посочи тръбичката, където беше щампосана датата - произведено в Бабалумба, на първи април 999 година.
Всъщност това беше втора от гениалните хрумвания на шимпанзето-голем. Тези химикалки бяха с изтекъл срок на годност и бяха бракувани от местния "Кеймарт" и мъдрата затворническа управа ги купуваше на едро на тон - един кош с химикали срещу един кош с банани.
Прасенцата, които не знаеха че химикалките не пишат, ги купуваха за по един банан бройката и оставаха с глътнати езици. Това не беше голяма беда, защото им беше забранено да говорят и можеха да използват знаците на глухонемите, за да общуват помежду си...
Така мъдрата затворническа управа, която беше заплатила 100 банана за 97 458 химикалки - почти без 3 000-100 0000, направи 1000% печалба. Милионерът Рокфелер, който беше забогатял от продажбата на ябълки - той купуваше една ябълка за 5 цента и после я продаваше за 10, после взимаше двойно повече и отново и отново, докато парите му нараснаха като снежна лавина - би цъкнал завистливо с език, ако беше жив!
- Никакво връщане назад! - изгрухтя касиерът-прасе и посочи назад, където с големи букви беше написано "Никаква размяна или връщане назад".
Прасенцето с малки живи очички помисли, че касиерката говори на някой друг, защото тя гледаше към съседа му. Всъщност тя беше кривогледа и макар че лицето й беше в западна посока, очите й бяха насочени в източна, където беше протестиращото прасенце-дисидент.
- Няма повече да повтарям! - изкрещя сестрата на баба Яга и удари с юмрук по масата.- Следващияяяяяят!
Двама стражари хванаха протестиращото прасенце под мишки и го избутаха настрани.
- Бъди кротък! - предупреди го Рошко. - или карцера!
Прасенцето-дисидент се разтрепери до мозъка на костите си и повече не посмя да отвори устата си...
Това беше единственото място, където мъдрата затворническа управа им разрешаваше да говорят. Касиерката беше почти сляпа като къртица и първата седмица се получиха комични недоразумения, докато прасенцата жестикулираха като неми. Един поиска молив и получи торба с трици, друг банан - вместо него червило, трети хартия за писане - получи тоалетна хартия. Това беше най-близкото, до което старата вещица се доближи и затворническата управа се видя в чудо. Добре, че мъдрия воевода от Отдел Просвета отново получи вдъхновение и рече: "У... уууу... уу... ууууу.
Затворническата управа си беше докарала преводач от далечна Африка и той разтълкува мисълта на воеводата.
- Той... казва... че можем да разрешим на прасенцата да говорят, когато си поръчват от затворническия магазин...
- Чудесна идея! - похвали и плясна с ръце Лудото прасе и погали шимпанзето-голем по главата. - За вярна и предана работа, ще те предложа за награда с орден Тиквена глава, І степен!
Лейтенант Прас се изпъчи от гордост и изгрухтя от радост.
- Уууу... ууууу... уу... уу... ууу!
- Благодаря ви много, Ваше Височество - разтълкува преводача.
Та мъдрата затворническа управа разреши на прасенцата-рецидивисти да използват езиците си, когато бяха в магазина. Дори и това не помагаше много-много, защото старата вещица беше малко глуха - това беше професионално заболяване в резултат на дългогодишната й работа в "Къщичката на Веселите прасенца". Слухът й се беше повредил от постоянното грухтене на Веселите прасенца, очакващи нетърпеливо своите поръчки от затворническия магазин...
Прасенцето-дисидент с малки живи очички се върна в своята килия и от гняв започна да подскача на едно копито и да обикаля своята килия. И понеже тя беше с размерите на пчелна кутийка - не му се наложи да подскача дълго. Първо той правеше половин подскок напред, после се обръщаше наляво и отново половин подскок, отново наляво и отново полускок и воала - то се намери там, откъдето беше започнало. А някои мореплаватели се оплакваха, че обиколката на земята била трудно нещо. Ех, горки Колумбе! ...
След като прасенцето обиколи Земята 999 пъти, то рухна от умора и се просна на леглото си. Прасенцето-дисидент не знаеше че е поставило нов световен рекорд, но редакторите на Гинес не знаеха за постижението му и то щеше да си остане забравено в миналото...
Ако друго не, поне гневът на прасенцето-дисидент се беше стопил като пролетен сняг. То се почувства толкова празно - по-празно и от изпита до дъното бутилка "Столичная". Прасенцето се извъртя на дясната си страна и... замръзна.
Тясното прозорче на неговата врата беше открило вълшебна гледка. О, чудеса над чудесата! Отвън в магическия коридор подскачаше едно необикновено същество със слушалки на ушите си. За най-голяма учудване прасенцето-дисидент разпозна в него съседа по килия - Заешка уста!
Читателят ще каже: "Какво лудо въображение има писателят!" Нищо подобно, драги читателю! И ако има Зайци от подземния свят, които да носят часовници и да сверяват своето време, защо да няма Зайци със слушалки на ушите?!
"Къщичката на Веселите прасенца" беше Вълшебна страна и тук всеки ден се случваха какви ли не чудеса.
Прасенцето-дисидент изскочи в коридора - Рошко беше в добро настроение и веселите прасенца имаха благословията му да напуснат своите килийки и да погледат телевизия.
- Оставете ги да се порадват на слушалките си! - беше заповедта на шимпанзето-голем. - След седмица ще ги обявим за незаконни и ще ги съберем!
Това беше най-новото хрумване в мъдрата кратуна на лейтенант Прас. Между другото, това не беше нищо ново. Когато старият воевода се пенсионираше или беше изместен на друго място, уютното му местенце беше незабавно заемано от нов воевода. Първата му заповед естествено беше да отмени всички стари заповеди на своя предшественик.
Но както и да е! В Страната на Чудесата можеше да се случи всичко!
- Ей, г-н Заешка уста - посочи със знаци прасенцето-дисидент. - Защо подскачаш?! Какво е толкова... - прасенцето беше забравило знака за "смешно" и се почеса по главата... - весело?!
Заекът, който слушаше "Вятърът на промяната" на Скорпионс, продължи да подскача в кръг и да си клати главата в такт с музиката.
- Ей, ти заек! Само на заек ще ми станеш! - размаха гневно копитца прасето-дисидент, бясен че не му обръщат внимание. - На тебе ти говоря, проклет заек!
Заекът със слушалките на ушите спря да подскача и се огледа. Други подскачащи зайци около него нямаше, значи Грухчото говореше на него. Заекът свали слушалките от ушите си и се поклони учтиво:
- Какво желаете, г-н дисидент?! - запита той със знаци.
- Ти, проклет заек, не си прави глупави шеги с мене! - намръщи се прасенцето-дисидент. - Аз не съм благородник като Негово Сиятелство да ме наричаш "господине"!
- Какво стана, Грухчо?! Да не би Рошко да те е ритнал по кокалчето?! Защо си толкова бесен?!
- Това ми харесва повече, заек! - жестикулира прасенцето и се почеса зад ухото. - Бесен съм заради слушалките! Аз не знаех, че освен да слушаш телевизия, имало и малко радио ...
- Да, има АМ-ФМ канал. - потвърди заекът. - музиката е страхотна!
- Проклетият голем-шимпанзе не каза нищо за радио. Мислех, че са само за телевизия... Дяволите го взели!
- Не се тревожи, Грухчо! - успокои го Заешка уста. - ще ти дам да послушаш след час-два. Само те моля да не пускаш музиката до края, защото батериите бързо ще се изхабят! И нали знаеш, че чак след две седмици ще получа нови.
Прасенцето-дисидент поблагодари на Заешка уста и се върна в килията си. Той затвори очите си и започна да медитира...
- Ей, Грухчо! - побутна го някой.
Прасенцето-дисидент отвори очи и видя Заека, който се беше навел до него.
- Слушалките. Твои са. Само пази батериите.
- Благодаря ти, Заешка уста! Ти си истински приятел! - усмивката цъфна на лицето на прасенцето и то сложи слушалките на ушите си. Заекът се обърна и заподскача из Вълшебния коридор. Прасенцето започна да преслушва станциите. Класическа станция. Рап. Кънтри музика. Поп музика. Метъл. Накрая напипа Рок станцията. С Рокендрол до края на света! - си затананика той на ум и заподскача из килията си...
 


© Kolio Karpela Всички права запазени.

ВНИМАНИЕ: Публикуваните материали в "Откровения" са авторски. Копирането и свалянето им е забранено! Публикуването им на други сървъри или излъчването им по други медии без разрешението на автора е напълно забранено! "Otkrovenia.com" ще оказва съдействие при повдигнати съдебни искове относно авторство.
Ако искате да споделите произведението с ваши приятели, може да го правите с линк към него или чрез социалните мрежи, с бутоните за споделяне дадени по-долу:



ДОБАВИ КОМЕНТАР:
Всички НЕГРАМОТНО написани коментари се трият!!!
Добави
Оценка?

2 3 4 5 6
Оцени!

^НАГОРЕ^
Online: 176