Тази деликатна промяна
На някой да му пука,
за обричащата вечна любов?
Хабейки своите сили, тя пада
със сила върху теб и жесток
тътен в сърцето път си проправя,
и търси слабост в теб.
Когато тя те заговори,
ти не можеш да отметнеш очи,
и когато с думите тя продължи,
на мъртъв искаш да се престориш.
Кажи ми, има ли смисъл поне
да губиш своето слабо сърце
пред някое синеоко момиче?
Кажи ми, страда ли някой за теб
и губи ли своя смисъл поне,
когато искрено казваш, че обичаш?
И с тази деликатна промяна
нещо в теб се заравя и търси покой.
Не стой!
Светът те обича, скъпа,
както "Обичам те!", казваше той.
На един поне му пука
за цялата ви обща вина,
но не хаби своите сили да страда,
а към нова обич протяга ръка.
Сам сред хората път си проправя
и търси някоя нова като теб.
И когато отново имам сили,
аз отново ще вдигна глава.
И когато другите ще са продължили,
аз ще спра и ще победя любовта.
Кажи ми, има ли смисъл поне
да губиш своето слабо сърце,
когато се появи лъч, светлинен, нов?
Кажи ми, има ли там някой за мен
и тя, търси ли и тя някой поне,
както всички ние сега търсим любов?
И с тази деликатна промяна
нещо в теб се заравя и търси покой.
Не стой!
Светът те обича, скъпа,
както "Обичам те!", казваше той.
за обричащата вечна любов?
Хабейки своите сили, тя пада
със сила върху теб и жесток
тътен в сърцето път си проправя,
и търси слабост в теб.
Когато тя те заговори,
ти не можеш да отметнеш очи,
и когато с думите тя продължи,
на мъртъв искаш да се престориш.
Кажи ми, има ли смисъл поне
да губиш своето слабо сърце
пред някое синеоко момиче?
Кажи ми, страда ли някой за теб
и губи ли своя смисъл поне,
когато искрено казваш, че обичаш?
И с тази деликатна промяна
нещо в теб се заравя и търси покой.
Не стой!
Светът те обича, скъпа,
както "Обичам те!", казваше той.
На един поне му пука
за цялата ви обща вина,
но не хаби своите сили да страда,
а към нова обич протяга ръка.
Сам сред хората път си проправя
и търси някоя нова като теб.
И когато отново имам сили,
аз отново ще вдигна глава.
И когато другите ще са продължили,
аз ще спра и ще победя любовта.
Кажи ми, има ли смисъл поне
да губиш своето слабо сърце,
когато се появи лъч, светлинен, нов?
Кажи ми, има ли там някой за мен
и тя, търси ли и тя някой поне,
както всички ние сега търсим любов?
И с тази деликатна промяна
нещо в теб се заравя и търси покой.
Не стой!
Светът те обича, скъпа,
както "Обичам те!", казваше той.
© Христо Андонов Всички права запазени
