25.10.2007 г., 10:04

Тихо в сърцето

1.2K 0 6
Луд бяг по целия път надолу
и сега поетът едвам поглежда назад,
няма вече страх и
поема отново по пътеката пак.

Слизането не е трудно за душата -
за нея е проблем да се примири
с тъмнината в сърцето
и липсата на хиляди нощни звезди.

Сега няма светлина да го води,
няма ясен звук да го упъти в Ада.
Още е тихо в сърцето,
това е ясен знак, че душата му страда.

Но шумът на грешниците долу замлъква,
няма място той в кармичната симфония.
Светлината не идва сама и
сега изпълва сърцето на Данте с хармония.

© Христо Андонов Всички права запазени

Активен конкурс: Сянката на чуждите очаквания остават 10 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...