25.10.2007 г., 10:04

Тихо в сърцето

1.2K 0 6
Луд бяг по целия път надолу
и сега поетът едвам поглежда назад,
няма вече страх и
поема отново по пътеката пак.

Слизането не е трудно за душата -
за нея е проблем да се примири
с тъмнината в сърцето
и липсата на хиляди нощни звезди.

Сега няма светлина да го води,
няма ясен звук да го упъти в Ада.
Още е тихо в сърцето,
това е ясен знак, че душата му страда.

Но шумът на грешниците долу замлъква,
няма място той в кармичната симфония.
Светлината не идва сама и
сега изпълва сърцето на Данте с хармония.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...