26.10.2007 г., 14:08

Невернико!

1.4K 0 24

 Неверникo!

 Къде умът ти днес блуждае!?   

          

 Усмивката неволна скрий,   

 изпусната, когато уж нехаеш.     

 Червилото по ризата изтрий.           

 Парфюмът... Боже, как ухаеш!       

          

 Защото знаеш, тя познава те добре                            

 и всяка стъпка знае предварително.              

 Със нея ти живееш  векове          

 и как търпи те!? Изумително! 

 

 Съпругата ще се престори пак на сляпа                                                      

 и ароматът ще загърби за семейството,            

 а съвестта си как ще заблудиш, че свята     

 постъпката ти е сега, невернико!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Днес сме едната страна на монетата, утре другата... Хора. Аз мисля, че моралът е въпрос на личен избор и житейско узряване, което не пречи да се чувствам тъжна от факта, че някои хора не го спазват преди да "узреят" за подобно поведение...
  • Ами, в този случай, да ти кажа право, съм на едно мнение със Симеон Дончев. И съвсем не съм във възторг от позицията на съпругата. Въпреки всичко, потвърждаваш моята теза - всичко може да се случи в живота. Различието ни е - кой как го възприема.
    Поздрави, Анна!
  • нещо не е много предпазлив...неверникът...
    а, стихът ме кефи.
    но...нищо не оправдава живот в постоянен компромис. мисля. ни деца, ни семейство.
  • Поздравления, Ани!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...