27.10.2007 г., 22:04

Ти си единствената

2.5K 1 2
Аз бях вчера сляп за теб,
търсех сред тълпи наред
поне един знак, че си там,
но пак бях сам.
Не видях сред хората
ни една, която дори да
прилича на теб.

Ти си единствената,
никъде и никога,
няма да има друга като теб.
И нито един поет
не ще съчини стих,
тъй красив като теб.

Аз бях вчера луд по теб
и сърцето се разбунтува
срещу моята слепота,
докато умът не прозря.
Не бях аз слепия, а любовта.
Пътищата ни се разделиха
и сякаш тя умря.

Ти си единствената,
никъде и никога,
няма да има друга като теб.
И нито един поет
не ще съчини стих,
тъй красив като теб.

И тогава в един мрачен ден,
аз се отправих надалеч,
където да намеря мен и
внезапно ме озари светлина.
Ти, която се криеше от целия свят,
сега се появи пред мен,
беше сякаш невидима хлад,
а сега бе показана от слънчев лъч.

Ти си единствената,
никъде и никога,
няма да има друга като теб.
И нито един поет
не ще съчини стих,
тъй красив като теб.
Аз убих любовта в мен,
застрелях и сърцето в мен,
и сега аз съм просто труп.
Не ме намираш променен,
защото вече не съм тук.

© Христо Андонов Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 26 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...