Потребители (95282) Поезия (163589) Проза (22589) Есета (6749) Публицистика (1176) Картини (12055) Фотографии (26392) Колажи (4017) Музика/Аудио (2373) Преводи (11099) Условия за публикуване Най-новите Последни коментари Търсене Календар Връзки Фотоалбум Медиите за нас Реклама
N79722
Автор azura_luna (Петя Цанева) Пиши

« ...още »
ЗаглавиеРавносметка
Категорияесе
ПодкатегорииСоциални, на Български език
Дата на публикуване28-10-2007г. 11:19 от изречена
Посещения1176
Оценка 6,00 от 2 гласа
Коментари 2

шрифт
| + | - |
 

Ела с мен! Нека ти покажа нещо!

Виждаш ли малката ръчица, която докосва прозореца, а огромните очи, които търсят нещо отвъд затвореното пространство? А  чуваш ли  детския смях при допира на слънчевите лъчи и вятъра?  Усетиш ли ги, ще разбереш какво искам да ти кажа. В очите на малкото същество видях неутолимия копнеж към света, към живота, към слънцето и вятъра, към птиците и цветята. Съвсем чиста и непогрешима детска душа гореше в очите му. Те все още бяха недокоснати от пошлостта и суетата на света, все още не бяха опетнени от фалш, лицемерие, подлост. Тези очи вярваха, че зад затворения прозорец се крие нещо истинско, нещо вълшебно. Но дали бе така, ти ще ми кажеш! Колко такива детски очички отдавна са познали глад, бедност, коварство. Безнаказано някой  е отнел привлекателността на чистата им душа. Не виждаш ли вече друго в очите им, докато вървиш по улиците на града си? Или си твърде сляп и незаинтересован от случващото се около теб. Колко болка и безверие се четат в очите им. Те дори не са и предполагали, че не вълшебство има зад затворения прозорец. В желанието си да откриват и учат, невинните същества се оплитат в безмилостния ход на времето. На фона на високия технически прогрес, на извисяването на човешкия разум получават право да "живеят". В киберпространството изникват плодовете на равнодушието и безразличието. Сякаш вируси разбиват файлове в компютрите, сякаш в цяла птицеферма е пламнал птичи грип или антракс е заплашил света. Колко добрички и истински са малките същества, с какво доверие   се усмихват на теб и на света. А паднат ли, ние ги отритваме с презрение. Всички сме били като тях, всички сме гледали на света с отворено сърце... Но всъщност там, на онзи ъгъл, човек рови по контейнерите за коричка хляб, но не какви да е контейнери, а с отпадъците на нашата човечност. Там млада жена продава тялото си или става бяла робиня в  уж свободния свят и общество. Дали и ти си подозирал, че ще видиш това? Знаеш ли, че и ти и аз косвено ще сме виновни, а може и да ни бъде ударен същия шамар от живота и ние да се превърнем в жертви. Много сме се самозабравили в стремежа си  към слава, власт, пари. Късно е вече да се осъзнае, че зад прозореца е непрогледна тъмнина, гъста и дълбока. Нима не сме едни от виновниците за нея? Понякога собственият ни егоизъм и нехайство към другите скъсват човешката нишка, разединяват закодираната във всекиго свързаност с отсрещния човек. Ето, например днес ти се е повредил компютъра, не си осъществил сделка или са разляли чаша кафе върху новото ти списание. Толкова ли е важно това? Важно ли е, че не си си направил нова прическа или шофьорът на скъпата ти кола се е успал. Всъщност, в своето бързане, си забравил да общуваш с другите, прекъснал си емоциалността в живота. Колкото и модерен да е днес света, той ни държи на различни нива, на разстояние един от друг. Всеки се интересува от себе си, от собствената си паничка и угода. Не е ли жалко очите на малките същества да се сблъскват с тази катасрофална незаинтересованост, тази безнаказана алчност на някои от нас или пък на всички ни. Ти ще кажеш, че  е твърде строга тази класификация, но запитвал си си се какво дължим на невинните същества, от какво ще учат те, от какво ще се развива обществото. Как да прокопса света като на тях няма кой да им даде нито капчица светлина сред ширещата се простотия и свободия? Какво става с тях, какво? Ти питал ли си се?Закриват училища, хора напускат собстената си родина, други умират от рак, от СПИН, защото нямат средства да плащат здравните си осигуровки. Как изобщо да се спаси едно човешко същество от нравствения упадък, който е обхванал с отровните си пипала целия свят? Можеш ли да кажеш на онази чиста душа, че навън е красиво и слънчево, когато всъшност не е така? Ако кажеш   истината, ще нараниш някого. Да, вярно е, че ще разбиеш една вълшебна престава, но поне след това няма да боли толкова много, няма в сърцето ти да тегне веригата на жестоката действителност. Как ти се вижда това навън, това зад прозореца? Само не ме лъжи, моля те, недей! Как ще отговориш на въпросите на малкото същество, когато те попита какъв е онзи батко там, със слабото, бледно лице, с насинената от иглите ръка, а каква е онази какичка със следите от побой под очите, как, кажи как?Казваш просто някакъв си нехранимайко или уличница. Извини ме за грубия език, но ми кажи, това не са ли хора, хора, които вероятно имат нужда от нас, от помощта на обществото. Знаеш ли, че момичето, което си нарекъл уличница, е било заплашено със смърт, а за да спаси живота си, е станало нечия изтривалка. Не трябва с лека ръка да отминаваме живота на другите. Те са хора не забравяй, не забравяй! Ако забравиш,че си свързан с тях, ще си отговорен в своята незаинтересованост към ставащото около теб. Отместил си очи от злободневния проблем, за да поклюкарстваш на чужд гръб, за да се присмееш, за да осъдиш несправедливо, за да наречеш принуденият да бъде различен - черна овца на обществото. Кажи ми сега, не си ли жесток? Как не разбра, че малката ръчица иска да премине в пространство, основаващо се на нравствен прогрес. То не иска да вижда зомбирани от компютърни игри другарчета, незаинтересовани към отсъствието на децата си родители, лакоми управници, вулгарни простаци, корумпирани полицаи, митничари. В неговия свят теб те е грижа за другите и тях ги е грижа за теб. Малко утопично, нали? Вероятно и ти си искал да видиш това преди да попаднеш в блатото на бездуховността и нравствената тъпота, преди да забравиш вината си, преди да се отречеш от другите в Човечеството.

 

 

 

 

ВНИМАНИЕ: Публикуваните материали в "Откровения" са авторски. Копирането и свалянето им е забранено! Публикуването им на други сървъри или излъчването им по други медии без разрешението на автора е напълно забранено! "Otkrovenia.com" ще оказва съдействие при повдигнати съдебни искове относно авторство.
Ако искате да споделите произведението с ваши приятели, може да го правите с линк към него или чрез социалните мрежи, с бутоните за споделяне дадени по-долу:


Вашата реклама тук?
mradkova (Виолет Гаджева): 26-11-2007г. 12:16
Къде останахте мили Хора?
feia (Вилдан Сефер): 28-10-2007г. 22:29
Петя,споделям болката ти от на бездуховното ни съвремие и подмяната на истинските ценности.

ДОБАВИ КОМЕНТАР:
Всички НЕГРАМОТНО написани коментари се трият!!!
Добави
Оценка?

2 3 4 5 6
Оцени!

^НАГОРЕ^
Online: 115