23.09.2005 г., 10:01

Метаморфоза

2.4K 0 7

                МЕТАМОРФОЗА

 

Мечтата срещнала веднъж реалността,

погледнала я и попитала с почуда:

– Защо, любезна, си помръкнала така?

Преди сияйна бе, красива, просто друга...

 

– Да, мила моя, преди време бях различна –

горчиво се усмихнала в ответ реалността.

– Причината е иронична и типична:

сега реалност съм, тогава също бях мечта...

© Атанас Димитров Всички права запазени

Активен конкурс: Симфония от ухания последен ден за участие! + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...