23.09.2005 г., 10:01

Метаморфоза

2.2K 0 7

                МЕТАМОРФОЗА

 

Мечтата срещнала веднъж реалността,

погледнала я и попитала с почуда:

Защо, любезна, си помръкнала така?

Преди сияйна бе, красива, просто друга...

 

– Да, мила моя, преди време бях различна –

горчиво се усмихнала в ответ реалността.

– Причината е иронична и типична:

сега реалност съм, тогава също бях мечта...

© Атанас Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...