10.06.2004 г., 17:58

Кои сте вие, странни алпинисти?

4.1K 1 0

Не помня кой къде се е изкачвал
Дори не тръпна да го прочета
Обърках кой е жив и кой загинал
Живеят в мене само с обичта


Парчета разговори в снежни хижи,
Мозайка от детинщини - мечти
И всеки в снеговете ниже, ниже
от суета и гняв едни следи


Превръщат се следите във вериги
Аз смисълът им търся и вървя
На страст човешка тленните кумири
по върховете вдигат знаменца


Една от вас, объркана и слаба
в заблуда дълго рових се в снега.
Не търсех нито упрек, ни награда,
а само смисъл в страшната игра


Завърнах се по чудо жива в мене.
И планините в себе си свалих.
Обичам ги и пак ги притежавам,
но всичките сега са в моя стих


Кои сте вие, странни алпинисти!
Блести върхът във вашата мечта.
Но съвестта ви друго знам, че мисли
и знаете, че сте във суета


Не са болнави странните ми мисли
Усилията луди изтърпях
Но страх ме е. Животът ви зависи
от тънка мисъл, вкопчена във грях


Не ви познавам, странни алпинисти.
Макар че дълго бях една от вас.
Но моля ви, когато разберете
защо върха изкачвате, кажете.


Стихотворението е от книгата на Мариана Масларова "Сучурум" (бяла летяща вода).


С публикуването на това стихотворение редакцията на "Откровения" изразява безкрайната си мъка причинена от смъртта на една смела и силна българка - загиналата при покоряването на покрива на света - връх Еверест българска алпинистка Мариана Масларова на 43 години от гр. Карлово, племенница на Христо Проданов, завършила история в СУ "Св Климент Охридски", 20 години се е занимавала с алпинизъм, като във визитката и има изкачвания на Алпите, Кавказ, Памир, Андите и други.


Стихотворението е препечатка от в-к "24 часа"



suffer_angelus (Иван Атанасов)

    31-05-2004г. 16:38

Радо изтрих ти мнението, защото идеята не е да гласуваме за него или изобщо да го коментираме като качество или нещо друго, а просто да кажем последно сбогом. Също ще изтрием и оценките. Просто стихотворението е публикувано в разрез с филофията на сайта поради уважението на цялата администрация към тази смела жена и не само към нея, а и към останалите алпинисти - българи и чужденци загинали при подобни обстоятелства. Ще ви помоля да не гласувате за това произведение за да не ни създавате излишна работа. Коментари ще оставя само свързани с причината, но не със самото стихотворение. Благодаря ви предварително.

Естествено оставям ви възможността да обсъждате самото стихотворение но във форума

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Масларова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...