Там
Някой ми каза нещо необикновено:
било времето, когато трябвало непременно
да си с някого, само за да не си сам
и сърцето е празно, ако няма никой "там".
А сърцето ми е призма,
която отразява лъчите любовни.
Не допуска да я тъпчат,
нито да вижда очите лъжовни.
Дава сила, когато някой
я атакува с целия световен печал.
И пропуска само тези,
които могат да вникнат в нея като през воал.
Повече от страданията,
повече от целия този ритъм и кръв.
Има нещо, което устоява,
има нещо, което винаги ме пази такъв.
Някой ми каза нещо необикновено:
как можеш да лъжеш сякаш откровено.
И дори затворено в гроб, под кръст, до храм,
сърцето ще разбере, когато няма никой "там".
А призмата свети сякаш
целият ми свят през нея минава
и като че небето се излива,
но вътре в мен само дъгата остава.
И разделя хората на звезди -
такива, които загасват или новоизгрели,
тези, които са черни дупки
и другите с души искрящо-бели.
Повече от цветовете различни
се съдържат дълбоко в моята душа
и се загубват толкова време
и светлините отново достигат сега.
И някой ми каза нещо необикновено:
какво било, ако се вгледаш вътре съкровено.
Какъв удар, каква болка и какъв срам
би било, ако разбереш, че не съществува "там".
било времето, когато трябвало непременно
да си с някого, само за да не си сам
и сърцето е празно, ако няма никой "там".
А сърцето ми е призма,
която отразява лъчите любовни.
Не допуска да я тъпчат,
нито да вижда очите лъжовни.
Дава сила, когато някой
я атакува с целия световен печал.
И пропуска само тези,
които могат да вникнат в нея като през воал.
Повече от страданията,
повече от целия този ритъм и кръв.
Има нещо, което устоява,
има нещо, което винаги ме пази такъв.
Някой ми каза нещо необикновено:
как можеш да лъжеш сякаш откровено.
И дори затворено в гроб, под кръст, до храм,
сърцето ще разбере, когато няма никой "там".
А призмата свети сякаш
целият ми свят през нея минава
и като че небето се излива,
но вътре в мен само дъгата остава.
И разделя хората на звезди -
такива, които загасват или новоизгрели,
тези, които са черни дупки
и другите с души искрящо-бели.
Повече от цветовете различни
се съдържат дълбоко в моята душа
и се загубват толкова време
и светлините отново достигат сега.
И някой ми каза нещо необикновено:
какво било, ако се вгледаш вътре съкровено.
Какъв удар, каква болка и какъв срам
би било, ако разбереш, че не съществува "там".
© Христо Андонов Всички права запазени
