Вечност

Поезия » Любовна

989 1 6

Бяло момиче целува кокичета
в бялата пролет сред белия сняг...
Как ще обича То, как ще се врича,
но само да стане зелен този свят !

Слънцето плиснало своите бисери,
щедро замесило обич и зов,
а по моравите, а по дъбравите,
пролет зелена посяла любов...

Как се улисало, То не помислило,
в тази прекрасна, опасна игра...
После - изчезнали стъпки и белези ...
После - Вселената свела глава ...

Бели момичета, бели кокичета,
срещат живота сред белия сняг.
Те не замръзват. Те просто дръзват
вечност да носят в човешкия свят.

Хареса ли ви тази творба?

Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.

Активен конкурс: Сянката на чуждите очаквания остават 15 дни за участие + още 1 конкурс

Участвай

Коментари

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Е, това е много хубаво! Хареса ми!
slan4ogled (Радослава Антонова)

Много хубав стих, поздрав!
4i4obgad (Илия Пандов)

Знех си, че имаш резерви. Отваряй нататък!
3y3ka (Зузка)

"Бели момичета, бели кокичета,
срещат живота сред белия сняг.
Те не замръзват. Те просто дръзват
вечност да носят в човешкия свят."

Мелодично и красиво!!! 6+
Ена (Елена Гоцева)

Елишка, благодаря ти много за коментара - отделила си ми време и чувство...Тази шестица всъщност е за теб ... С обич !