Вечност
Бяло момиче целува кокичета
в бялата пролет сред белия сняг...
Как ще обича То, как ще се врича,
но само да стане зелен този свят !
Слънцето плиснало своите бисери,
щедро замесило обич и зов,
а по моравите, а по дъбравите,
пролет зелена посяла любов...
Как се улисало, То не помислило,
в тази прекрасна, опасна игра...
После - изчезнали стъпки и белези ...
После - Вселената свела глава ...
Бели момичета, бели кокичета,
срещат живота сред белия сняг.
Те не замръзват. Те просто дръзват
вечност да носят в човешкия свят.
© Елена Гоцева Всички права запазени
