7.11.2007 г., 11:42

Когато порасна...

2.1K 0 15
 

                             Когато порасна...

   

                        Искам всичко да е възможно,

                        както в детството...

 

                        Нека нищо не е тревожно,

                        както в детството...

 

                        Да се радвам на малки неща,

                        както в детството...

 

                        Да усетя голямото щастие,

                        както в детството...

 

                        Да достигна детската мечта.

                        Когато порасна...

 

 

 

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...