Понякога...
Понякога искам да бъда отчаяна,
за да ми връща Бог вярата...
Понякога искам да извърша грях,
за да усетя сладостта на прошката...
Понякога искам да закрещя,
за да заглуша виковете на мълчанието...
Понякога искам да заплача,
за да можеш да попиеш сълзите ми...
Понякога искам да съм слаба,
за да ме заслониш в прегръдката си...
Понякога искам да се заблудя,
за да те следвам уверено...
Понякога...
© Павлина Петрова Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
Синьо.цвете
/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Patrizzia
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
!