Триста
С триста мъки се докопах до тук,
до върха на скалата, пред самия Бог.
И в душата ми отново покълва студ,
очаквайки жребия си жесток -
наказан от Всевишния, вече съм друг,
и бъдещето ми донесе край...
А с теб отново се срещам в лентата
на моя живот, показана набързо.
Триста кадъра любов и после тъга,
сякаш и този филм ти омръзна,
превърташ скоростта години напред,
когато историята продължи без теб.
Вместо за векове да живея отново,
получих триста секунди живот.
След това ме очаква слизане долу
сред познатата ми маса народ,
окован във веригите вековни
и завинаги да плащам налог...
Сблъсквал съм се с триста като теб
и съм готов за поредния погром.
Раните тежки станаха вече безчет,
а загубите ми - сигурно милион
и все пак аз тръгвам напред,
загубил от триста преди теб.
И триста спартанци не ще ме спрат
да пробия отното твоята защита,
но да не унищожа и този път,
а за примирие поне да попитам.
За твоите болки и аз да платя,
да те вдигна и дори да ти простя.
И не триста думи ще те върнат при мен,
нито триста спомена за нашите дни.
Време спря и дъхът ми стаен,
се разсея и всичко сякаш се промени.
Сега демоните се връщат за мен,
а ти стой тук и с добро ме помни.
до върха на скалата, пред самия Бог.
И в душата ми отново покълва студ,
очаквайки жребия си жесток -
наказан от Всевишния, вече съм друг,
и бъдещето ми донесе край...
А с теб отново се срещам в лентата
на моя живот, показана набързо.
Триста кадъра любов и после тъга,
сякаш и този филм ти омръзна,
превърташ скоростта години напред,
когато историята продължи без теб.
Вместо за векове да живея отново,
получих триста секунди живот.
След това ме очаква слизане долу
сред познатата ми маса народ,
окован във веригите вековни
и завинаги да плащам налог...
Сблъсквал съм се с триста като теб
и съм готов за поредния погром.
Раните тежки станаха вече безчет,
а загубите ми - сигурно милион
и все пак аз тръгвам напред,
загубил от триста преди теб.
И триста спартанци не ще ме спрат
да пробия отното твоята защита,
но да не унищожа и този път,
а за примирие поне да попитам.
За твоите болки и аз да платя,
да те вдигна и дори да ти простя.
И не триста думи ще те върнат при мен,
нито триста спомена за нашите дни.
Време спря и дъхът ми стаен,
се разсея и всичко сякаш се промени.
Сега демоните се връщат за мен,
а ти стой тук и с добро ме помни.
© Христо Андонов Всички права запазени
