10.11.2007 г., 10:40

Щастие ще сричам...

1.1K 0 4





Защо обсеби мойта същност?
Защо в живота ми влетя?
Усмивката от мен откъсна,
жигоса ме със самота...

Когато после се откривах,
когато търсех синева,
и за въздишка сили сбирах...
Не зная колко ме боля...

За скършен полет стара притча
прегръщам в трудни часове...
Отново щастие ще сричам -
това, на моето дете...












© Елена Гоцева Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 27 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

  • Тъжни и силни чувства... разбирам...
  • Толкова е истинско!
  • Благодаря ти, Илия, за съпричастността към моите преживявания ! Този стих писах преди много години в един наистина труден период в моя живот. Преодолях трудностите, а душата ми остана пълна, за щастие !
  • Трудно е. В живота има хубави, но и лоши моменти. Преодолей ги.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...