10.11.2007 г., 10:40

Щастие ще сричам...

1.1K 0 4





Защо обсеби мойта същност?
Защо в живота ми влетя?
Усмивката от мен откъсна,
жигоса ме със самота...

Когато после се откривах,
когато търсех синева,
и за въздишка сили сбирах...
Не зная колко ме боля...

За скършен полет стара притча
прегръщам в трудни часове...
Отново щастие ще сричам -
това, на моето дете...












© Елена Гоцева Всички права запазени

Активен конкурс: Какво остава след нас последен ден за участие! + още 2 конкурса
Участвай

Коментари

Коментари

  • Тъжни и силни чувства... разбирам...
  • Толкова е истинско!
  • Благодаря ти, Илия, за съпричастността към моите преживявания ! Този стих писах преди много години в един наистина труден период в моя живот. Преодолях трудностите, а душата ми остана пълна, за щастие !
  • Трудно е. В живота има хубави, но и лоши моменти. Преодолей ги.

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...