10.11.2007 г., 10:40

Щастие ще сричам...

1K 0 4





Защо обсеби мойта същност?
Защо в живота ми влетя?
Усмивката от мен откъсна,
жигоса ме със самота...

Когато после се откривах,
когато търсех синева,
и за въздишка сили сбирах...
Не зная колко ме боля...

За скършен полет стара притча
прегръщам в трудни часове...
Отново щастие ще сричам -
това, на моето дете...












© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжни и силни чувства... разбирам...
  • Толкова е истинско!
  • Благодаря ти, Илия, за съпричастността към моите преживявания ! Този стих писах преди много години в един наистина труден период в моя живот. Преодолях трудностите, а душата ми остана пълна, за щастие !
  • Трудно е. В живота има хубави, но и лоши моменти. Преодолей ги.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...