16.11.2007 г., 8:36

Търси се оптималния кмет за Бургас

844 0 1
От електората
се изпрати нова вест
към Съдбата,
искахме още днес,
добър човек
с авторитет, почтен
и с респект,
да не е женен, а -  ерген.
С висок морал
и с връзки надалеко,
да е разбрал,
как да ни говори меко.
В очите му сини,
честност и разбирателство да струи.
Да строи градини,
докато самият той се измори.
Да вижда бъдещето,
да не краде, да не граби,
или поне да има нерви здрави.

От Съдбата се получи
нов бърз отговор за час
"Ето, скоро ще научим
за новия красив кмет на Бургас!"
Но... ще бъде дяволит и зъл,
ще вижда бъдещето лошо.
Няма да има нито грам акъл
и май ще се казва Гошо!
Откъде ли долетяха
божиите наказания за разблудния град?
И всички се събраха
на площада в този обречен свят.
За греховете на жителите
днес ще бъде изпълнено наказание -
в отрова са потопени стрелите,
да избият всички за назидание.
И тъй, изборите пропаднаха,
населението полудя и се разбяга далеко,
а сега тук нямаше кой да говори с мене меко...

И след няколко години
в земята опустяла, оскотяла
без пейки и градини,
се разхождаше Съдбата ослепяла
Аз до нея за ръка я водя,
и разказвам й мита за Содом и Гомор.
Сред пустотата едвам ходим,
и гарвани и чакали запяват в хор:
"Тук, преди много времена,
живяха хора, злокобни хищници,
развяваха пиратски знамена
и се превръщаха в грешници.
От Бога заслужиха
едно велико огнено наказание -
да не видят свестен
кмет, ако не направят покаяние."
И предпочетоха да умрат
за добър град няма население тъй лошо,
останахме сред този ад,
аз, съдбата и кмета Гошо...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно стихотворение!
    Поздрави за идейката!!!6+

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...