19.11.2007 г., 16:18

Вяра?

1.4K 0 10
 

Аз нямам Вяра

в хората, в света...

Аз нямам Вяра в теб,

аз вярвам в единственото нещо, което не ме е предавало -

СОБСТВЕНАТА СИ ВОЛЯ -

Твърда, гранитна скала насред океана,

скалата, в която се разбиват кораби.

И ако някой корабокрушенец види в нея спасителен бряг и доплува до мен,

среща остри  ръбове и камънаци, окървавява ръцете и краката си, но не може да се изкачи.

В стремежа си да се покатери не вижда входа към топлата пещера, в която би се спасил, би намерил чист извор сладка вода, би полегнал на мек дъхав мъх, би живял!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • варата в самата себе си сигурно е стахотно нещо... жалко че на мен често ми убягва. Все пак това което си написала е прекрасно
  • На тази мила добронамереност,ще отговоря съвсем кратко и откровено -допуснах,обичам,щастлива съм!
    Благодаря за загрижеността
  • Великолепна проява на въображението,но отново разочарованието е движещ мотив.Хубаво е човек да допуска хората до себе си.Иначе го обсебва самотата.
  • Благодаря!
  • Много е хубаво!!!
    Страхотен символизъм, идея финал!
    Поздрави, Силве!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...