19.11.2007 г., 16:18

Вяра?

1.6K 0 10
 

Аз нямам Вяра

в хората, в света...

Аз нямам Вяра в теб,

аз вярвам в единственото нещо, което не ме е предавало -

СОБСТВЕНАТА СИ ВОЛЯ -

Твърда, гранитна скала насред океана,

скалата, в която се разбиват кораби.

И ако някой корабокрушенец види в нея спасителен бряг и доплува до мен,

среща остри  ръбове и камънаци, окървавява ръцете и краката си, но не може да се изкачи.

В стремежа си да се покатери не вижда входа към топлата пещера, в която би се спасил, би намерил чист извор сладка вода, би полегнал на мек дъхав мъх, би живял!

 

© Силвана Всички права запазени

Активен конкурс: Повярвай в магията остават 4 дни за участие
Участвай

Коментари

Коментари

  • варата в самата себе си сигурно е стахотно нещо... жалко че на мен често ми убягва. Все пак това което си написала е прекрасно
  • На тази мила добронамереност,ще отговоря съвсем кратко и откровено -допуснах,обичам,щастлива съм!
    Благодаря за загрижеността
  • Великолепна проява на въображението,но отново разочарованието е движещ мотив.Хубаво е човек да допуска хората до себе си.Иначе го обсебва самотата.
  • Благодаря!
  • Много е хубаво!!!
    Страхотен символизъм, идея финал!
    Поздрави, Силве!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...