Вяра?

Поезия » Философска

1.5K 0 10

Аз нямам Вяра

в хората, в света...

Аз нямам Вяра в теб,

аз вярвам в единственото нещо, което не ме е предавало -

СОБСТВЕНАТА СИ ВОЛЯ -

Твърда, гранитна скала насред океана,

скалата, в която се разбиват кораби.

И ако някой корабокрушенец види в нея спасителен бряг и доплува до мен,

среща остри ръбове и камънаци, окървавява ръцете и краката си, но не може да се изкачи.

В стремежа си да се покатери не вижда входа към топлата пещера, в която би се спасил, би намерил чист извор сладка вода, би полегнал на мек дъхав мъх, би живял!

Коментари

littlestranger (Снежана Петрова)

варата в самата себе си сигурно е стахотно нещо... жалко че на мен често ми убягва. Все пак това което си написала е прекрасно
полет (Силвана)

На тази мила добронамереност,ще отговоря съвсем кратко и откровено -допуснах,обичам,щастлива съм!
Благодаря за загрижеността
perfectstranger (Димитър Станчев)

Великолепна проява на въображението,но отново разочарованието е движещ мотив.Хубаво е човек да допуска хората до себе си.Иначе го обсебва самотата.
полет (Силвана)

Благодаря!
posh` (Таня Атанасова)

Много е хубаво!!!
Страхотен символизъм, идея финал!
Поздрави, Силве!