22.11.2007 г., 18:34

Двамата монаси

1.7K 1 17

Двамата монаси

 

древна източна притча

 

Двама монаси в планината вървели,

на брега на реката се спрели...

Виждат, млада девойка да чака,

нямало брод за оттатък.

 

Единият бързо на помощ притичал,

с жената оттатък преминал.

Оставил я кротко на другия бряг

и с брат си продължили нататък...

 

Но спътникът негов мълчал унизен,

не обелил ни дума през целия ден.

Чак на смрачаване рекъл му той:

"Защо се направи днес на герой?

 

Нима си забравил какво повелява

нашето знание за светската слава!

Избягвай жената, стой надалече,

а ти на ръце я пренесе, човече!"

 

"Така е, аз й помогнах да мине

и толкова само! Тя си замина...

Но твойта душица е вече заета,

ТИ ОЩЕ Я НОСИШ В СЪРЦЕТО!!!"

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...