Потребители (95865) Поезия (165904) Проза (22960) Есета (6822) Публицистика (1207) Картини (12404) Фотографии (26734) Колажи (4066) Музика/Аудио (2434) Преводи (11120) Условия за публикуване Най-новите Последни коментари Търсене Календар Връзки Фотоалбум Медиите за нас Реклама
N83825
Автор Jull (Джули ) Пиши

« ...още »
ЗаглавиеЕсето ми "Есе" (за 1000 стипендии)
Категорияесе
ПодкатегорииЛични, на Български език
Дата на публикуване23-11-2007г. 09:20 от pavli
Посещения7422
Оценка 5,00 от 1 гласа
Коментари 9

шрифт
| + | - |

Есе

Не съм свикнала да пиша есета. Пишем такива по литература, по философия, по английски, а понякога и по други предмети. Все пак не съм свикнала. Още по-малко такива, свързани с мен самата, а не с възгледите ми по определени въпроси. Все пак, след като трябва да напиша есе, и то неминуемо трябва да е за мен, по-добре първо да се представя.

Казвам се Живка Георгиева, понастоящем единадесети клас в Гимназия с преподаване на западни езици "Захарий Стоянов", град Сливен. Не, че това не го пишеше и на плика, но етикета го изисква, нали? Уча английски и немски. И останалите общовалидни предмети, естествено. Интереси - разнообразни, както вероятно на повечето хора на моята възраст. Обичам да чета. Така де, определено не всичко или "каквото и да е". В последно време започнах да разглеждам руски автори. Чудничко. В света на книгите ме интересува единствено художествената литература. Кой знае защо не мога да се съсредоточа върху нещо с по-енциклопедиен характер. Освен онези лъскави списанийца на National Geographic може би. Но като цяло предпочитам фантастика и фентази. Също исторически книги. Повече ме радват от филмите. Особено тези холивудски неща, които излизат в последно време. Макар че специалните ефекти впечатляват, трябва да призная. И все пак колко по-красиво рисува собственото ни въображение, в сравнение с целия екип, нужен за изграждане на подобна продукция. Особено недоверие храня към филмите по книги. Не мога да разбера защо причиняват това на публиката. Наистина. Вземете за пример "Граф Монте Кристо", или "Хари Потър", или "Брулени хълмове", или който и да е друг. Още по-глупава ми се вижда обратната схема - от филм - книга.

Мисля, че е време да се върна към темата - говорех за интересите си. Обичам да играя билярд. Всъщност не се изразих правилно - обичам билярда - да игарая, да гледам, да чета за него, да го обсъждам. Дали съм добра - не; дали това променя с нещо отношението ми към играта - също не.

В последно време с приятели се зарибяваме да играем хек - онзи "чорап, пълен с ориз", както някои го наричат. Всъщност обикновенно е малка плетена торбичка, пълна с пясък. Не че има значение. Както и поя - въртене на огън. Всъщност не стигнах по-далеч от сухи тренировки с чорапи. И все пак беше забавно. Колоезденето, от друга страна, си е нещо като семейна традиция. Май проходих покрай първото си колело. На няколко пъти ми излезе доста соленичко за здравето. И все пак мога да карам почти всичко на две колела. Но така и не се отпуснах достатъчно, че да се науча да скачам от еднометрови тротоари или да правя трикове на рампа. По времето, когато трябваше да стане това така или иначе имах други приоритети - неща от типа на СИП-ове природознание, математика и подобни, както и тренировки по различни колективни спортове. Сега ми се ще да се бях научила да свиря на китара, вместо всичко това. Класическа китара. Както ми казаха, че на жаргон се нарича - "кухарка". И ще се науча някой ден. Мисля, че любовта ми към китарите дойде от факта, че от малка слушам поп и предимно рок, или по-точно разновидностите му. И Слави Трифонов. Последният е в разрез с музикалния ми вкус по принцип, но още от "Хъшове" си пазя всички касетки. Музиката също ми е хоби, въпреки че напоследък ме обвиняват в невежество именно по тази тема. Може би имат право, но с времето и това ще се промени. Поне се надявам.

Изцяло в училищен план, винаги съм харесвала математиката. Най-много от всичко логическите задачи. Просто ми се отдават. От друга страна езиците не ми вървят. Защо тогава съм в езикова гимназия? Защото в седми клас реших, че трябва да отида там именно, за да поправя това. В крайна сметка по математика нямах нужда от допълнителна помощ. И мисля, че планът ми проработи - взех First Certificate of English с A тази година. Звучи, сякаш се хваля, но наистина съм горда - това е сред нещата, които съм постигнала. А и да си призная, не вярвах, че бих могла да го направя.

За бъдещето, за плановете ми... Не знам. Дълго време мечтата ми беше да стана пилот. Все още е, само дето в графа "неосъществими" или "някой ден". Напоследък ми се върти в главата военното училище. Не като пилот така или иначе - те приемат само четирима мъже в тази категория. Но има много интересни дисциплини. Обаче физическата ми подготовка е твърде слаба за там, а и да завършиш военно училище в България е пълна пародия. Е, може да работя и в офис, но това не ме влече. Икономиката, от друга страна, въпреки че е свързана с числа, ми се вижда много сухарска дисциплина. Какво ще правя? Ще смятам по цял ден или ще си чеша езика в преговори? Не. Адвокадството навремето ми харесваше, но както казах - навремето. От журналистиката не съм се отказала напълно, макар че ми препоръчаха да завърша друго, ако искам да се занимавам с това. Вече не си спомням какво точно. Архитектура добре, с малката подробност, че не мога да рисувам. Педагогика - дума да не става. И в медицинската сфера не се виждам - нито като фармацефт, нито като лекар, а още по-малко като стоматолог. Макар хирургията да ми се вижда интересна. Не мисля, че съм достатъчно умна за такава работа. Тези хора са магьосници. А и имам поне половин дузина приятелки, които са се насочили в сферата и като започнат да говорят по темата нищичко не им разбирам от всичката терминология, която използват. Инженерството винаги е възможност - комютъри, биохимия, нови технологии. Иска ми се да уча в MIT - Massachusetts Institute of Technology. Най-доброто в света. Но не мисля, че ще успея и да вляза, и да си издействам пълна стипендия, а това е горе-долу единствения ми шанс. Симпатично звучи обаче. Пък и е някаква цел, при положение, че като цяло си нямам идея на къде да се насоча. Е, фотография би ми харесало. Но да завършиш фотография... Звучи несериозно.

Единственото ми успокоение е, че имам цяла година да реша. Като си помисля, че така протакам от осми клас, леко се притеснявам. Но не всички имаме ясна картина на бъдешето. Аз, за всеки случай, нямам.

Надявам се да не съм Ви отегчила. На мен поне ми беше приятно да пиша. И не стана хубаво есе, твърде разговорно, затова пък искрено и пълно, поне според моите представи. И за заключение, най-вече поради безидейност какво друго да сложа, а така не ми изглежда завършено, ще напиша една от любимите си фрази - "Животът винаги продължава. Най-доброто, което можеш да направиш, е да избереш следващата посока."

ВНИМАНИЕ: Публикуваните материали в "Откровения" са авторски. Копирането и свалянето им е забранено! Публикуването им на други сървъри или излъчването им по други медии без разрешението на автора е напълно забранено! "Otkrovenia.com" ще оказва съдействие при повдигнати съдебни искове относно авторство.
Ако искате да споделите произведението с ваши приятели, може да го правите с линк към него или чрез социалните мрежи, с бутоните за споделяне дадени по-долу:


Вашата реклама тук?
Jull (Джули ): 18-12-2007г. 18:30
Благодаря, Поли, успех и на теб! [=
А всъщност не знам с какво ще ми помогне участоето в проекта Освен, разбира се, финансовата подкрепа, която би била крайно полезна(особено сега, когато реших, че ще кандидатствам с история и лятната ваканция ще се занимавам с исторически томчета и четене на стара публицистика). Също не знам и в какво съм най-добра. Май в математиката... Но да разтягам лукуми за любимия си предмет... не ми се щеше (::
polichch (Полина хр): 17-12-2007г. 20:16
мм..есето ти е хубаво от гледна точка на това, че е много искрено..но мисля че за да спечелиш една от стипендиите трябваше да наблегнеш на нещата, които правиш най-добре доколкото помня един от въпросите към есето беше "С какво ще ти помогне участието в проекта?" а ти не си писала по това..но не се знае..може пък и да те харесат аз също участвах и бая труд хвърлих върху есето.. СТИСКАМ ти ПалЦи и дано по-скоро се ориентираш какво искаш да учиш УСПЕХ!
Jull (Джули ): 28-11-2007г. 14:35
Хехх.. ми питат за планове хората... а аз просто уточних защо именно плановете ми не струват. А за фотографията... да бе! (:: То така звучи.. иначе ми се иска.. но не достатъчно, предполагам. (:
deBil (Мери ): 27-11-2007г. 16:50
абе Живко, не е лошо бре аз сега се замислих какво писах в мойто, но нали знаеш.. не ми се чете :Д
мисля, че малко си прекалила в описването на това в какво не си добра.
и да завършиш фотография изобщо не е несериозно!! еййш
айде
Jull (Джули ): 25-11-2007г. 15:24
Ех, електроинженерство... любопитно, любопитно [= Може наистина на там да се насоча... Те, и майка, и татко, са инженери... пък нали все някой трябва да продължи традицията. Ама пък инженерството с какво точно се занимава ми е Тъмна Индия (::
И мерси за пожеланията.. Силно се надявам да се сбъднат, че иначе... не ми се мисли!! (::
тюркоаз (Мариола Томова): 24-11-2007г. 20:47
На мен също ми допадна стилът ти, продължавай
и отговорът може да го намериш, кой знае,
между редовете, мило момиче!УСПЕХ!!!ПОЗДРАВ!!!
red_rosse (Цвети Пеева): 24-11-2007г. 19:38
Смях! Голям смях! (Нали правим разлика между смях и присмех)
И аз не разбирам от есета, но Рени е тук и съм спокойна Поздрав, Ренка!
Първо лекичко ме засърбяха ръцете на "Граф Монте Кристо". На"Брулени хълмове" вече ме сърбяха зверски, а като стана дума за "кухарката" положението стана нетърпимо...
И да знаеш - инженер!!! То,жената инженер нито е жена, нито инженер, ама нали ние ще променим света...
Много свежо, много стройно и много завършено ...нещо си ни подарила, независимо дали искаш да е есе или друга порода. Пожелавам ти всичкия късмет, който ти е необходим, за да намериш вярната посока.
Успех!
ПП: Съм електроинженер аз (още един смях)
бармах (Леонид Стоянов): 24-11-2007г. 02:34
На мен пък ми хареса.Не като есе,( не разбирам от есета),а като съдържание.Въпрос на гледна точка.
Jull (Джули ): 23-11-2007г. 21:49
Хехх, не му липсва Само оригиналност... то е просто отвратително (: И определено не съжалявай за искреността!! [; А освен главната причина, че е толкова нескопосано(не мога да пиша есета по принцип) трябва да е добави и това, че Трябваше да го напиша и че не бях съвсем наясно с темата. Оправдания, оправдания... (:: но не се променя факта, че есето ми не е хубаво... Пък "Когато стана голям..."..., нали така беше рекламата (;

ДОБАВИ КОМЕНТАР:
Всички НЕГРАМОТНО написани коментари се трият!!!
Добави
Оценка?

2 3 4 5 6
Оцени!

^НАГОРЕ^
Online: 132