Не ме жадувай...
Не ме жадувай - аз не утолявам...
Превърнах се във вятър тих,
разпръснал спомени, вини и тайни,
а сетне, сбрал ги в светъл стих.
Не ме докосвай - аз съм нереална...
Бях лъч от грейнали мечти.
И птица - жар бях - огнена и странна,
родена само да лети...
Не ме откъсвай - цвете съм пустинно
и в много бури оцелях.
Не ме кори за моята невинност,
а аз - за твоя нежен грях...
Превърнах се във вятър тих,
разпръснал спомени, вини и тайни,
а сетне, сбрал ги в светъл стих.
Не ме докосвай - аз съм нереална...
Бях лъч от грейнали мечти.
И птица - жар бях - огнена и странна,
родена само да лети...
Не ме откъсвай - цвете съм пустинно
и в много бури оцелях.
Не ме кори за моята невинност,
а аз - за твоя нежен грях...
© Вилдан Сефер Всички права запазени
