1.12.2007 г., 20:08

Твоите мисли

1.2K 0 1
[Глас]
Ставай, поеми по тази пътека,
вярвай в моя зов
Тихо е!
Не, вдигни очи и продължи.
Това пред тебе е любов,
спри...
(Нова мисъл: ПРОДЪЛЖИ!)
Ярък образ, светлинен сигнал
[Гласът още не е спрял]
Твоята ръка едвам го достига
Твоя пулс... о, този ритъм
(Нова мисъл: ДОКОГА?)
С очи премигаш, залиташ
(Нека попитам)
(Нека попитам отново)

Докога?
[Продължавам]
Кое бе по-голямо:
егото ти или страха?
Сякаш в главата ти друго няма.
Уморен съм, а ти?
(Нова мисъл: НЕ... ПОЧАКАЙ, СПРИ!)
В теб се борят и надвиват
двете сенки на гнева
едната е от към егото омраза
[Гласът продължава да развива]
другата е към страха,
който тайно още в тебе пазиш...

[Пак глас]
Кой би помислил, че ти ще ме чуеш?
Или че ще казваш това?
(Нова мисъл: ЛЪЖА!)
Отдели очи (и продължи)
или по-добре недей, нека те остави той,
както всички други преди
[Гласът надуши страх...]
Затова ли отвръщаш очи?
Затова ли сърцето те боли?
(Нова мисъл: ПРЕСТАНИ!)
Кое сега е по-силно от тях?
Мисълта ти те води из пещери,
полета, морета, планини и градове,
но за първи път тя стъпи
тук, в твоето сърце
[Гласът се почувства сам]
Накъде сега, това ли е болката?
Какво има вътре в теб, там,
където си сама?
(иронично, но бе факт - ти се разплака пак)
Сега разбиваш тишината с крясък,
преминаваш през бариерите на ума.
Светлини кристален блясък
[Гласът не говори, а бучи]
Ти загуби от страха (мълчи!)
Той те надвива и преодолява,
той сега те подчинява
(бавно дишаш, болката стига до предел)
[Гласът е вече шум, непоносим]
Стани, освободи се от този господар -
гласът е все така непоколебим..

Тихо... всичко оказа се кошмар...

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е страхотно! Браво!
    Поздрав за ... цялостно изпълнение...
    Особено финала!!!Това "Тихо..." просто си е на мястото!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...