Не вярвах...
Не вярвам в теб, но хората разправят
че родил си се във тази нощ,
Столетия те помнят, не забравят,
че си роден с вродена в тебе мощ.
Не вярвам в теб, но хората приказват,
че с думи в битки влизаш, не със шлем,
с миро във храмовете те помазват,
и слави се звездата над Витлеем.
Не вярвам в теб, но притчи се разказват,
че си плод на лъч свещенна светлина,
останал на земята, за да те наказват,
на хората... да върнеш любовта...
И ето, Коледа е! На вратата се почука,
усмихнах се, че кой ще е? - Христос?!!...
Не можех да повярвам, ... той бе тука,
без ореола си, но в дрипи... бос!...
Не поиска друго, само къшей хляб,
усмихна се, благодари сърдечно...
На Коледа, ще бъде по-богат...
Дано, да е усмихнат вечно...
(И клошарят носи в сърцето си... Бог) ...
© Валентин Желязков Всички права запазени
