Добре дошли в Откровения!
социална мрежа за авторско творчество

"Откровения" е най-голямата платформа за лично творчество с авторски произведения в различни категории като поезия, проза, преводи, фотография, музика, изобразително и приложно изкуство.

 

Публикувайте своите произведения: Споделете откровенията си, претворете чувствата си в ноти, от емоцията създайте мелодия, облечете думите си в стих или разказ. Изкажете позиция под формата на статия или есе. Обрисувайте настроението си в картина или покажете красивите мигове във фотоси.

Бъдете себе си, бъдете откровени!
Мобилно приложение Otkrovenia

Онлайн:

 114 725

 18 629

 387 712

 2 110 427

Предизвикателства
Хлябът - сила за живот Проза 7
Национално-освободителни борби Проза 0
Замръзналото кралство Поезия 5
Любовта е мъдростта на безумните и безумието на мъдрите Поезия 18
Пролетта и Жената Приложни Изкуства 11

Още Предизвикателства »

Скорошни победители:

Трите меченца (За героите любими от анимационни филми!) Поезия 9
А публиката? На крака ще бъде... (Какво се крие зад маската, която хората слагат) Поезия 23
Мари́ (Ръчно изработен подарък за любимия човек) Приложни Изкуства 17
Лисанини вълнения (Да се посмеем заедно) Поезия 18
С най-прекрасното небе (Космосът- свят на безброй приключения) Поезия 13
Предложения
  840  11  22 
  3839  20 
Mama María Мама Мария
Amarga es tu ausencia-el llanto Горчи отсъствието ти - сълза,
que desde hace años se despida. с която от години се сбогувам.
Es vana y duele la esperanza Боли несбъднатата мисъл за
que el tiempo cure todas las heridas. това, че времето скръбта лекува. ...
  3190 
  3496  15 
Долавям тежък, скърцащ звук –
забива завистта в деня ми нокти.
За мен ли си дошъл в зори дотук?
Попътен дъжд ли те доведе мокър?
Или под болни мисли се потиш ...
  4041  40  75 
  1133 
Прегръщах фъртуни, проправях пъртина,
разпалвах огньове с огниво сърце,
приятел да сгрея, през преспи да мине,
изграждах мостове с две слаби ръце.
И брулеха бури челото високо, ...
  1376  22  19 
– Рак, за жалост.
Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче.
– Но спокойно, Госпожо, този вид рак вече го лекуваме. Малко късничко идвате, но мисля, че ще се справим.
Нямам спомен какво бърбореше тази лекарка. Излязохме двете от кабинета в пълно мълчание. Прибрахме се бързо. Тя си легна веднага като ...
  2813  25  34 
  2549 
  1083 
Досадата се вмъква между нас,
разбутва ни полекичка и сяда.
Прозява се дискретно час по час,
мълчи, сумти и видно е, че страда!...
Кръстосала небрежно крак връз крак, ...
  1977  16  34 

Още произведения »


: ??:??