Сърцето ли?
(провокирано)
Сърцето ли?!
Не иска да се примири,
бунтува се в гърдите ми...
Разпалва залези - измислени надежди
в пожари от накъсаните спомени.
С листа от рози неувяхващи
повива с дъхавост мечтите ми.
Сърцето ми...
то се вълнува влюбено
и заблудено в лабиринти
от желания, сънува сън,
че е обичано...
Аз слушам звънкото на ехото,
отлитащ звук на есенна камбана,
от ентната светлинност
на сърцето си,
рисувам полета на птица бяла.
Знаеш ли,
сърцето не боли,
щом със любов прегръща,
дори когато се сбогува,
в красива роза се превръща...
Сърцето ли?!
Не иска да се примири,
бунтува се в гърдите ми...
Разпалва залези - измислени надежди
в пожари от накъсаните спомени.
С листа от рози неувяхващи
повива с дъхавост мечтите ми.
Сърцето ми...
то се вълнува влюбено
и заблудено в лабиринти
от желания, сънува сън,
че е обичано...
Аз слушам звънкото на ехото,
отлитащ звук на есенна камбана,
от ентната светлинност
на сърцето си,
рисувам полета на птица бяла.
Знаеш ли,
сърцето не боли,
щом със любов прегръща,
дори когато се сбогува,
в красива роза се превръща...
© Евгения Тодорова Всички права запазени
