Не зная причината

Поезия

1.8K 0 11

Аз бях до теб сякаш от... винаги,
не отнех свободата ти - радвах се,
мечтите в мен ли?! - Срина ги!...
Че ще бъдем "нормални" - надявах се.

Дадох ти себе си - любовта си,
ти ми отдаваше своята,
че ще живеем така до смъртта си,
беше идея, поне... моята.

И ето, че нещо счупи се,
ако ме питаш, не знам и какво,
Просто... "НЕЩОТО" случи се,
и отговор нямам - защо?

А бях до теб, сякаш от... винаги,
не отнех свободата ти - радвах се,
живота, мечтите ми?! - Срина ги!...
А и... на какво ли надявах се?...

Така ти замина, не помня годината,
но спомена за теб ми остана,
така и до днес, не разбрах за причината,
но усещам солта ти във.... раната!

Коментари

Бенджи (Албена Стоянова)

Просто... "НЕЩОТО" случи се,
и отговор нямам - защо?
лъвче (Лъки)

Трудно зарастват солените рани.Дано твоята да е затворена вече!
mariniki (Магдалена Костадинова)

Тези спомени-рани от любов така болят...
Прекрасно стихотворение.С много обич за теб.
аннавлад (Анна Дюлгерова)

БРаво!
Довереница (Дочка Василева)

"Така ти замина, не помня годината,
но спомена за теб ми остана,
така и до днес, не разбрах за причината,
но усещам солта ти във.... раната! "

ВЕЛИКОЛЕПИЕ!ПОКЛОН ПРЕД ПЕРОТО ТИ!