7.12.2007 г., 7:57

Не зная причината

1.9K 0 11

 

Аз бях до теб сякаш от... винаги,
не отнех свободата ти - радвах се,
мечтите в мен ли?! - Срина ги!...
Че ще бъдем "нормални" - надявах се.

Дадох ти себе си - любовта си,
ти ми отдаваше своята,
че ще живеем така до смъртта си,
беше идея, поне... моята.

И ето, че нещо счупи се,
ако ме питаш, не знам и какво,
Просто... "НЕЩОТО" случи се,
и отговор нямам - защо?

А бях до теб, сякаш от... винаги,
не отнех свободата ти - радвах се,
живота, мечтите ми?! - Срина ги!...
А и... на какво ли надявах се?...

Така ти замина, не помня годината,
но спомена за теб ми остана,
така и до днес, не разбрах за причината,
но усещам солта ти във.... раната!

© Валентин Желязков Всички права запазени

Активен конкурс: Повярвай в магията остават 8 дни за участие
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...