feia (Вилдан Сефер)
10.12.2007 г., 10:13

Не бяхме галеници на съдбата...

1.2K 0 29
Не бяхме галеници на съдбата
и брулиха ни зимни ветрове.
И себе си раздали без остатък,
изкачвахме миражни върхове.

Без страх горяхме жертвено на клада,
безумно търсихме надежда - брод.
И болката редувахме с наслада,
повярвали във чудото - живот...

И повече от всякога сме живи -
не ни сломиха преходи - беди.
Напук на всичко, пак ще сме щастливи
и стихове ще пишем по-добри!




© Вилдан Сефер Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 6.4K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 5.8K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 6.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 6K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 5.2K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7.9K 5.0