10.12.2007 г., 10:13

Не бяхме галеници на съдбата...

1.3K 0 29
Не бяхме галеници на съдбата
и брулиха ни зимни ветрове.
И себе си раздали без остатък,
изкачвахме миражни върхове.

Без страх горяхме жертвено на клада,
безумно търсихме надежда - брод.
И болката редувахме с наслада,
повярвали във чудото - живот...

И повече от всякога сме живи -
не ни сломиха преходи - беди.
Напук на всичко, пак ще сме щастливи
и стихове ще пишем по-добри!




© Вилдан Сефер Всички права запазени

Активен конкурс: Сянката на чуждите очаквания остават 7 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

  • Благодаря за хубавите думи!
  • Вилдан, чета ти всичко и съм очарован - ТТ !!!!
    Благодаря за комплиментите...
  • Дано не те изостави вроденият ти оптимизъм НИКОГА!Той те поддържа СИЛНА И ЖИВА-НАЛИ??!
  • Ехаа, много ми допада непреломнят ти Оптимизъм ! Напомняш ми малко на някого...който всъщност май е мойто истинско "мен". Благодаря ти, че ми припомни, Феичке!
  • Това е и моето верую, доброто предстои! Поздравявам те за стиха, чудесен е!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...