Не бяхме галеници на съдбата...

Поезия » Гражданска

1.3K 0 29

Не бяхме галеници на съдбата
и брулиха ни зимни ветрове.
И себе си раздали без остатък,
изкачвахме миражни върхове.

Без страх горяхме жертвено на клада,
безумно търсихме надежда - брод.
И болката редувахме с наслада,
повярвали във чудото - живот...

И повече от всякога сме живи -
не ни сломиха преходи - беди.
Напук на всичко, пак ще сме щастливи
и стихове ще пишем по-добри!

Хареса ли ви тази творба?

Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.

Активен конкурс: Симфония от ухания остават 15 дни за участие + още 1 конкурс

Участвай

Коментари

feia (Вилдан Сефер)

Благодаря за хубавите думи!
pantador (Тодор Трайчев)

Вилдан, чета ти всичко и съм очарован - ТТ !!!!
Благодаря за комплиментите...
Черна_Роза (Жулиета Великова)

Дано не те изостави вроденият ти оптимизъм НИКОГА!Той те поддържа СИЛНА И ЖИВА-НАЛИ??!
venus (Вечерница или Зорница)

Ехаа, много ми допада непреломнят ти Оптимизъм ! Напомняш ми малко на някого...който всъщност май е мойто истинско "мен". Благодаря ти, че ми припомни, Феичке!
mimitenedi (Мария Борисова)

Това е и моето верую, доброто предстои! Поздравявам те за стиха, чудесен е!