Такъв
Бях купчина дървесина и хартия,
ти се появи и запали всичко това.
Искрата пламна и получи се магия -
сега огъня свети вътре в моята душа.
Енергията между нас сега преминава,
цялото ми същество сега те желае.
Дали след това ще успея да те забравя,
макар че тук егото ми не иска да знае.
Страстта ме подчинява и разваля,
искам да те използвам и да те изгоня.
Знам, че мога и аз в теб да запаля
искрата, която контролира ни нагона.
Но кълна се, не съм такъв.
Сега губя контрол и душата,
сърцето бучи, изпълнено с кръв
и болката се прокрадва в главата.
Дай ми още от твоята плът,
сега ме контролира само искрата,
знаеш, понякога ставам такъв...
Бях млад, зелен и крайно сляп,
а ти бе просто изваяна статуетка,
сякаш не Господ, а Сатаната е дал
порочното ти лице на кокетка.
Котешките контактни лещи и лек грим,
двамата с теб се убиваме с поглед.
Докога в този кръг ще издържим,
докога ще танцуваме около този огън?
Ти ме превръщаш в демон от копнеж,
караш ме да искам да те притежавам,
сякаш искам завинаги да остана с теб,
да поема контрола ти и сам да решавам.
Но кълна се, не съм такъв.
Сега губя контрол и душата,
сърцето бучи, изпълнено с кръв
и болката се прокрадва в главата.
Дай ми още от твоята плът,
сега ме контролира само искрата,
знаеш, понякога ставам такъв...
Да, кръвта напуска главата ми
и с всички сили пътува надолу.
Какво се опитваш да направиш ти,
защо ме караш да крещя отново?
Караш ли ме плача,
караш ли ме викам?
За душата ми е по-добре,
ако искрите станат две!
И сега моята страст е втечнена отново
и с другите ми течности пътува надолу.
ти се появи и запали всичко това.
Искрата пламна и получи се магия -
сега огъня свети вътре в моята душа.
Енергията между нас сега преминава,
цялото ми същество сега те желае.
Дали след това ще успея да те забравя,
макар че тук егото ми не иска да знае.
Страстта ме подчинява и разваля,
искам да те използвам и да те изгоня.
Знам, че мога и аз в теб да запаля
искрата, която контролира ни нагона.
Но кълна се, не съм такъв.
Сега губя контрол и душата,
сърцето бучи, изпълнено с кръв
и болката се прокрадва в главата.
Дай ми още от твоята плът,
сега ме контролира само искрата,
знаеш, понякога ставам такъв...
Бях млад, зелен и крайно сляп,
а ти бе просто изваяна статуетка,
сякаш не Господ, а Сатаната е дал
порочното ти лице на кокетка.
Котешките контактни лещи и лек грим,
двамата с теб се убиваме с поглед.
Докога в този кръг ще издържим,
докога ще танцуваме около този огън?
Ти ме превръщаш в демон от копнеж,
караш ме да искам да те притежавам,
сякаш искам завинаги да остана с теб,
да поема контрола ти и сам да решавам.
Но кълна се, не съм такъв.
Сега губя контрол и душата,
сърцето бучи, изпълнено с кръв
и болката се прокрадва в главата.
Дай ми още от твоята плът,
сега ме контролира само искрата,
знаеш, понякога ставам такъв...
Да, кръвта напуска главата ми
и с всички сили пътува надолу.
Какво се опитваш да направиш ти,
защо ме караш да крещя отново?
Караш ли ме плача,
караш ли ме викам?
За душата ми е по-добре,
ако искрите станат две!
И сега моята страст е втечнена отново
и с другите ми течности пътува надолу.
© Христо Андонов Всички права запазени
