Когато те няма
* * *
Вятърът стърже в oлуците
и в ъгъла, там, притаен,
заслушан, долавям във звуците
как спомени плачат във мен.
Аз те виждам в тревите и пясъка,
на буйни огньове в искрите
и чувам на птиците в крясъка
да идваш и бършеш сълзите ми.
Като звезда, отразена в морето,
светлина без физическа плът -
аз търся те горе в небето,
в среброто на млечния път.
Така замечтан и безмълвен,
подхранван от луда надежда,
пепелникът до мен е препълнен,
говори за всичко, небрежно...
Почиствам душата от бурени,
магарешки тръни все... плевел,
сълзят очите обрулени
от мъка, превърнати в пепел.
И така, с шепи преплетени,
аз твоето име крещя,
а ти с вятъра галиш лицето ми
и ме целуваш с нощта.
И след целувките, ласките,
аз всички костюми събличам,
захвърлям грима и маските
и тихо прошепвам - обичам те...
* * *
© Валентин Желязков Всички права запазени
