14.12.2007 г., 10:43

Ех, когато...

1.3K 0 40

 

 

                               

                                      Когато ме погледнеш...

               в най-чистата вода се къпя,

               най-нежни чувства ме обливат,

               към теб пристъпвам и от обич тръпна...

 

               Когато ме докоснеш...

               крило на птица прошумява,

               полъх нежен във косите ми се рее,

               копнежно ме помилва и тихо отминава...

 

               Когато ме целунеш...

               красиво цвете разцъфтява,

               капчици роса отпиваш с нежност,

               като сълза в очите си ме приютяваш...

 

 

 

 

 

 

 

                               

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихът е невероятен - струи нежност и красота!!!
  • Благодаря ви.
  • Маги, човека, чиято необятна духовност опознавам със всяка следваща творба, е невероятно, уникално нежно и любвеобилно божие творение! Благодаря на случая, който ме приближи до теб!Раздавай от нежността си, разпилявай със шепи от богатсвото на душата си!-а ние ще ти се радваме, Маги, мила!!!
  • Красота и нежност както винаги!Стиховете са огледало на душата.С обич Маги.
  • Маги, къде да си вместя коментара? Много е чисто за мен това стихотворение, следващия път дай нещо по- хард

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...