14.12.2007 г., 10:43

Ех, когато...

1.3K 0 40

 

 

                               

                                      Когато ме погледнеш...

               в най-чистата вода се къпя,

               най-нежни чувства ме обливат,

               към теб пристъпвам и от обич тръпна...

 

               Когато ме докоснеш...

               крило на птица прошумява,

               полъх нежен във косите ми се рее,

               копнежно ме помилва и тихо отминава...

 

               Когато ме целунеш...

               красиво цвете разцъфтява,

               капчици роса отпиваш с нежност,

               като сълза в очите си ме приютяваш...

 

 

 

 

 

 

 

                               

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихът е невероятен - струи нежност и красота!!!
  • Благодаря ви.
  • Маги, човека, чиято необятна духовност опознавам със всяка следваща творба, е невероятно, уникално нежно и любвеобилно божие творение! Благодаря на случая, който ме приближи до теб!Раздавай от нежността си, разпилявай със шепи от богатсвото на душата си!-а ние ще ти се радваме, Маги, мила!!!
  • Красота и нежност както винаги!Стиховете са огледало на душата.С обич Маги.
  • Маги, къде да си вместя коментара? Много е чисто за мен това стихотворение, следващия път дай нещо по- хард

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...