14.12.2007 г., 10:43

Ех, когато...

1.4K 0 40

 

 

                               

                                      Когато ме погледнеш...

               в най-чистата вода се къпя,

               най-нежни чувства ме обливат,

               към теб пристъпвам и от обич тръпна...

 

               Когато ме докоснеш...

               крило на птица прошумява,

               полъх нежен във косите ми се рее,

               копнежно ме помилва и тихо отминава...

 

               Когато ме целунеш...

               красиво цвете разцъфтява,

               капчици роса отпиваш с нежност,

               като сълза в очите си ме приютяваш...

 

 

 

 

 

 

 

                               

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Активен конкурс: Какво остава след нас остават 14 дни за участие
Участвай

Коментари

Коментари

  • Стихът е невероятен - струи нежност и красота!!!
  • Благодаря ви.
  • Маги, човека, чиято необятна духовност опознавам със всяка следваща творба, е невероятно, уникално нежно и любвеобилно божие творение! Благодаря на случая, който ме приближи до теб!Раздавай от нежността си, разпилявай със шепи от богатсвото на душата си!-а ние ще ти се радваме, Маги, мила!!!
  • Красота и нежност както винаги!Стиховете са огледало на душата.С обич Маги.
  • Маги, къде да си вместя коментара? Много е чисто за мен това стихотворение, следващия път дай нещо по- хард

Избор на редактора

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...