15.12.2007 г., 23:01

Така че, напиши друго стихотворение

1.2K 0 4
Има ли някъде думи,
неиползвани за мен?
Обикновен ден, с посока неясна и тъмна.
Търпението, което сега се завърна,
вече се издига в мен
и сред облаци и сенки вече търсим пътеки.

Има ли някъде дела,
с които да се похваля.
Обичайните нрави и грешки, страх.
Кое бе първо - тези сълзи/този смях?
И какво друго можех да направя,
за да се отърва от тях?

Така че, напиши друго стихотворение
и ако не стане поне
самият ти си търсил подобрение.
Тъй че, напиши друго стихотворение,
сега раздели го на две
и друг път чакай вдъхновение.

Има ли някъде толкова скръб,
колкото пред този гроб?
Тук лежи съвестта на поредната муза.
И тя сякаш се самоуби в мен,
а аз бях неин роб
и никога вече няма да дойде тук.

Така че, напиши друго стихотворение
и ако не стане поне
самият ти си търсил подобрение.
Тъй че, напиши друго стихотворение,
сега раздели го на две
и друг път чакай вдъхновение.

Вие имате повод за грях
всеки път, щом Бог ви излъже,
но не давате обещание на никого,
... парче от вашите сърца...
Вие предизвиквате смях,
когато съдбата ви прибърза
и ви изпречи на пътя на някого,
... всичко е думи и дела...
Така че, напиши друго стихотворение
и когато слънцето залезе,
пред теб ще слезе с търпение
някой добре познат пътешественик от луната...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...