18.12.2007 г., 8:48

Феникс

1.2K 0 23

Разстрелвайте ме, с вашата омраза,

разкъсвайте сърцето ден след ден...

Аз, любовта си жива ще запазя,

изгаряйки на кладата във мен!

 

 

 

 

И от пепелта ми, пак любов ще никне,

на слънчевото утро във разцвета!...

И пак ще има някой да обикне,

душата нежна на поета...

 

 

 

 

p. s.Поздравявам всички "нежни души" и им желая нови успехи! Приятен ден на всички!!!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Намира се, все някоя сродна душа..........!!!!!!!!!
  • Много ме впечатли имаш наистина много силни стихове.Харесва ми как пишеш!Поздрави
  • Красиво е!Поздравления!
    Сигурна съм обаче,че
    когато някой ти чете стиха,
    той звучи по-добре.
  • За съжаление - душата на поета нежна е и много уязвима. Щастлив е онзи, който има такава до себе си, от която може да черпи с пълни шепи без да се страхува, че ще се изчерпа. СТРАХОТНО!!! Благодарим за хубавите пожелания.
  • Поздрав и от мен!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...