Брат съм и бил?!...
Брат съм и бил?!...
Когато слънцето се слее със отвъдното
и се претърколи зад невидимия праг,
и мечтата ти остава недосбъдната,
и в огледалото пред теб откриеш враг,
спираш да се движиш и оставаш,
като загубил дело адвокат,
неможейки на нищо да се радваш,
а не си ни беден, ни богат...
Загубил вярата във хората,
че могат те да бъдат и добри
и склещила те е умората,
дъхът ти спряла е дори,
си казваш: - Толкова можах,
и толкоз дадох,
раздадох се от край до край,
до изнемога и до задух
но, сякаш не достигна... май?!
Накрая, някак си предаден
се затваряш в своя свят,
а бе на нея целия отдаден,
а тя... те имала за... брат!!!
След тези думи, в твойте вени,
усещаш как потоците са спряли,
думи тежки - откровени,
взривяват в тебе всички катедрали...
Тогава, слънцето се слива със отвъдното
и скача зад невидимия праг
и мечтата ти все още недосбъдната
умира в устрема на своя бяг.
А тя все още влюбена в гласа си,
се оглежда за поредния "репон,"
Не вижда по-далече от носа си,
любовта за нея е... сезон...
© Валентин Желязков Всички права запазени
