Топло

Вълнение. Злоба. Страх.
Всички емоции в това момиче.
Когато тя бе навън, аз бях
вътре в мъглата и я наричах
с красотата, а всички тях
презрях и останах различен.
Тя дори не видя, това което е тя.
Тя дори не опита шанса си.

И да - не усещаш ли
времето, което ти,
мястото, където си,
и силите ти
сами се предават...
И огънят идва.
И топло ти става.

Скука. Презрение. Болка.
Всички емоции се трупат тук.
Това, което сега мога
е да се направя на някой друг.
И загива този огън,
сякаш оставих я без звук.
И тя дори не ме чува,
това, което е песен.
Тя сега се преструва на някоя.

И да - не усещаш ли
времето, което ти,
мястото, където си,
и силите ти
сами се предават...
И огънят идва.
И топло ти става.

Аз живях в твоя свят от лед,
ти бе ледената кРАЛИЦА,
твоите думи сега са наред,
но твърде малка уста за тази лъжица.
Аз живях в този свят от страх,
ти сама скова времето и
твоите думи избиват на смях
и сега пропадаш в проблемите си.

Но не - времето ти спира, скъпа
очите ти са стъклени,
косите ти са руси и златни.
Но не - не ме разбирай грешно, скъпа
зимата си тръгна днес
и дори да си приятна,
няма да ти дам повече реплики
И да...

Не усещаш ли
времето, което ти,
мястото, където си,
и силите ти
сами се предават...
И огънят идва.
И топло ти става.