Оцеляване в цвят маскировъчен...
Бяла магия. Бяла въздишка.
Бяла душа като сняг.
За бяла принцеса бяла приказка,
пръснала бяло добро по света.
Бяла нежност във бели одежди.
Бели сънища, понесли бели мисли.
И бяла до наивност надежда.
Бяла съвест на бели черти...
Черна болка. От злоба почернена,
черна нощ с черни думи завистници.
Черно утро. Надежди погребани.
Черен шал, омотал черни мисли.
Черна дупка. И пътища черни,
без посока във черно удавени.
Черно слънце - мечти обгорени.
Черен вятър. Прелитащи гарвани...
Сиви дни. Монотонно еднакви.
Примиреност във мислите сиви.
Сивота украсила е празното
във душите със безперспектива.
Денонощно е сиво небето,
безразлично към изгрев и залез.
Все едно - сивотата не жертва,
не обича, не мрази, не жали...
Ако с бялото искаш да литнеш,
черното те придръпва надолу.
По средата задържа те сивото.
Оцеляване в цвят маскировъчен...
Бяла душа като сняг.
За бяла принцеса бяла приказка,
пръснала бяло добро по света.
Бяла нежност във бели одежди.
Бели сънища, понесли бели мисли.
И бяла до наивност надежда.
Бяла съвест на бели черти...
Черна болка. От злоба почернена,
черна нощ с черни думи завистници.
Черно утро. Надежди погребани.
Черен шал, омотал черни мисли.
Черна дупка. И пътища черни,
без посока във черно удавени.
Черно слънце - мечти обгорени.
Черен вятър. Прелитащи гарвани...
Сиви дни. Монотонно еднакви.
Примиреност във мислите сиви.
Сивота украсила е празното
във душите със безперспектива.
Денонощно е сиво небето,
безразлично към изгрев и залез.
Все едно - сивотата не жертва,
не обича, не мрази, не жали...
Ако с бялото искаш да литнеш,
черното те придръпва надолу.
По средата задържа те сивото.
Оцеляване в цвят маскировъчен...
© Дочка Василева Всички права запазени
