28.12.2007 г., 11:42

Оцеляване в цвят маскировъчен...

1.3K 1 35
 Бяла магия. Бяла въздишка.

Бяла душа като сняг.

За бяла принцеса бяла приказка,

пръснала бяло добро по света.

Бяла нежност във бели одежди.

Бели сънища, понесли бели мисли.

И бяла до наивност надежда.

Бяла съвест на бели черти...



Черна болка. От злоба почернена,

черна нощ с черни думи завистници.

Черно утро. Надежди погребани.

Черен шал, омотал черни мисли.

Черна дупка. И пътища черни,

без посока във черно удавени.

Черно слънце - мечти обгорени.

Черен вятър. Прелитащи гарвани...



Сиви дни. Монотонно еднакви.

Примиреност във мислите сиви.

Сивота украсила е празното

във душите със безперспектива.

Денонощно е сиво небето,

безразлично към изгрев и залез.

Все едно - сивотата не жертва,

не обича, не мрази, не жали...



Ако с бялото искаш да литнеш,

черното те придръпва надолу.

По средата задържа те сивото.

Оцеляване в цвят маскировъчен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....