Турбофолк
Ах, леле-леле,
когато най-боли,
всичко ти се струва
истински лъжи.
Ах, леле-леле...
От зори аз срещам хубавата Рада,
прелестна, игрива, истинска наслада.
Косите и тъмни, очите и зелени,
всеки ден я виждам с готини премени.
Ах, леле-леле,
когато най-боли,
някой се преструва.
Ах, леле-леле...
Ходи по селото, ергените привлича,
всеки щом я види, с поглед я съблича.
Но не дава Рада нито свежа китка,
или някой да опита от топлата и питка.
Ах, леле-леле,
когато най-боли,
някой се преструва,
всичко ти се струва
истински лъжи.
Не иска да се дава хубавата Рада,
не иска да пристане - нечия награда.
И момци най-лични, сърцати и богати,
предлагаха имане, коли, дори палати.
Ах, леле-леле,
някой се преструва,
когато най-боли.
Ах, леле-леле.
всичко ти се струва
истински лъжи.
Стара мома стана и хубостта загина,
дорде дойде време и тя сама почина.
Но никой не разбра тайната на Рада -
не се разбра, че и тя по жени си пада.
Ах, леле-леле...
когато най-боли,
всичко ти се струва
истински лъжи.
Ах, леле-леле...
От зори аз срещам хубавата Рада,
прелестна, игрива, истинска наслада.
Косите и тъмни, очите и зелени,
всеки ден я виждам с готини премени.
Ах, леле-леле,
когато най-боли,
някой се преструва.
Ах, леле-леле...
Ходи по селото, ергените привлича,
всеки щом я види, с поглед я съблича.
Но не дава Рада нито свежа китка,
или някой да опита от топлата и питка.
Ах, леле-леле,
когато най-боли,
някой се преструва,
всичко ти се струва
истински лъжи.
Не иска да се дава хубавата Рада,
не иска да пристане - нечия награда.
И момци най-лични, сърцати и богати,
предлагаха имане, коли, дори палати.
Ах, леле-леле,
някой се преструва,
когато най-боли.
Ах, леле-леле.
всичко ти се струва
истински лъжи.
Стара мома стана и хубостта загина,
дорде дойде време и тя сама почина.
Но никой не разбра тайната на Рада -
не се разбра, че и тя по жени си пада.
Ах, леле-леле...
© Христо Андонов Всички права запазени
неочакван край!
