Животът е... странен и все в тоя род...
* * *
Видях я аз, на трамвайната спирка,
с шлиферче тънко, с чадър във ръка,
а аз нарамил... лопата и кирка,
от работа сбъркан се връщах - дома.
Вървях и джапах в калните вади
помахах за поздрав леко с ръка,
такава гнусна гримаса извади...
Погледна ме, сетне извърна глава...
Откъде се взе, си помисли навярно,
тоя гнусен и мръсен тъпак,
дето с усмивка така благодарна
ми кимна наивно, като жалък хлапак.
Не мина време и пак я видях,
с костюмче прилично от скъпо сукно,
с бригадата бачкахме близо до тях,
сърцето ми спря - избелях на... платно.
Усмихнах се леко с такова вълнение,
опитах се даже да Я поздравя,
но, блъсна се в мене стена от презрение,
така, че за малко да се нараня...
А с нея израснахме заедно някога,
живяхме в една махала,
но годините бързо на нас се навлякоха...
Не сме вече приятел... деца.
И ето, че пак във таз махала,
до нейния мъничък двор,
дойде да я вземе служебна кола,
имаше даже... личен шофьор...
Позна ме тя! - знаеше кой съм,
но днес бе важна - надута...
аз, по чепици, не знам даже кой съм,
а тя... със "Версаче" обута...
Животът е странен и все в тоя род,
за едни той е хляб - за други е средство...
Прибрах се отчаян в панелния блок,
и разбрах... че имам наследство!...
Един мой чичо с лице уморено,
починал във Щатите, от старост ли - рак?!
Завещал милион и 300 в зелено,
на мен, онзи мърляв и весел хлапак.
И ето, животът смени своя ход...
От строител, хамал и прислужник,
и странно така, и все в тоя род,
на фирма станах съдружник...
Какво да ви кажа, бюрО - кабинет,
шеф, на колегия жарка,
момиче прекрасно в красив тоалет,
бе само на мен секретарка...
И... Ето, дойде часът на разплатата,
ТЯ ми правеше днеска кафе,
а аз... и плащах заплатата,
и пак я гледах, с очи на дете...
Позна ме тя... знаеше кой съм,
но нямаше вече, онези криле,
бачкатора няма го, вече... "герой съм",
дошъл като принц, на бели коне...
Животът ли?...
Животът е странен, момчета, и все в тоя род...
Така ме въртя и яко ме друса,
нещата смениха се и... аз съм на ход,
да я гледам сега... с очи на "погнуса..."
"КОГАТО СЕ ИЗКАЧВАШ КЪМ ВЪРХА, НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯЙ КОГО СРЕЩАШ ПО ПЪТЯ СИ, ЗАЩОТО ЕДИН ДЕН ЩЕ ГО СРЕЩНЕШ ОТНОВО... НА ВРЪЩАНЕ!!!" ;)
* * *
© Валентин Желязков Всички права запазени
