Мойта къща (III-то място на Национален Литературен Конкурс "Любовта в нас" гр. Варна)

Поезия

1.6K 0 35

Душата ми прилича на врата,
със стари, захабени панти.
А очите ми - прозорец към света,
са облечени във черни мантии.
Пръстите ми са престари стълбища,
на които липсват стъпалата.
Лактите ми - куп от черни въглища,
дланите - таванът и земята.
Мисълта ми бе за миг бездънна,
изтекла бе нанякъде водата.
Тази сутрин - още сънен,
те поканих у дома си, непозната.
Ти открехна лекичко вратата
и дръпна старите завеси.
Тъй леко бе ми на душата,
че за секунда даже се почувствах весел.
Запали мойто тлеещо огнище
и пламна огън в моята жарава.
Нейде из онези пепелища
възкръсна фениксът на мойта вяра.
Но погледна ли ти тази празна стая?
Малък въглен се отчупил в бързината.
Подът се подпалил и накрая
огънят обхванал и стените...
Ти се втренчи стреснато в пожара,
но не се замисли ти за мойта къща,
запъти се към тукашната гара,
а на излизане вратата тръшна.
А пантите й бяха похабени!
Душата си поех във свойте длани.
И преди огънят ти цял да ме обхване,
сравних самичък пода със тавана...

Коментари

demzzz (Карла)

Срахотно е! Поздравявам те!
darisss (Дарина Шопова)

Отдавна не бях чела нещо подобно!
Поздравявам те искрено, продължавай пишеш страхотно!
бармах (Леонид Стоянов)

Поздравления,Валери!Продължавай така и един ден наистина ще се говори за теб...Виждам,че вече те"критикуват",а това в България означава,че вървиш напред.
Желая ти успех и нови вдъхновения!
s7r (Валери Шуманов)

Много ти благодаря. Прекрасно чувство е да знаеш, че някой чете повече от веднъж стиховете ти. Поласкан съм, че похвалата идва тъкмо от теб.
бармах (Леонид Стоянов)

Желая ти успех,ако вече не е минал конкурса.Мисля,че редакцията е за добро.А стихът е един от любимите ми и често си го припомням.