2.01.2008 г., 18:17

Мойта къща (III-то място на Национален Литературен Конкурс "Любовта в нас" гр. Варна)

1.7K 0 35
Душата ми прилича на врата,
със стари, захабени панти.
А очите ми - прозорец към света,
са облечени във черни мантии.
Пръстите ми са престари стълбища,
на които липсват стъпалата.
Лактите ми - куп от черни въглища,
дланите - таванът и земята.
Мисълта ми бе за миг бездънна,
изтекла бе нанякъде водата.
Тази сутрин - още сънен,
те поканих у дома си, непозната.
Ти открехна лекичко вратата
и дръпна старите завеси.
Тъй леко бе ми на душата,
че за секунда даже се почувствах весел.
Запали мойто тлеещо огнище
и пламна огън в моята жарава.
Нейде из онези пепелища
възкръсна фениксът на мойта вяра.
Но погледна ли ти тази празна стая?
Малък въглен се отчупил в бързината.
Подът се подпалил и накрая
огънят обхванал и стените...
Ти се втренчи стреснато в пожара,
но не се замисли ти за мойта къща,
запъти се към тукашната гара,
а на излизане вратата тръшна.
А пантите й бяха похабени!
Душата си поех във свойте длани.
И преди огънят ти цял да ме обхване,
сравних самичък пода със тавана...

© Валери Шуманов Всички права запазени

Активен конкурс: На село остават 2 дни за участие + още 2 конкурса
Участвай

Коментари

Коментари

  • Срахотно е! Поздравявам те!
  • Отдавна не бях чела нещо подобно!
    Поздравявам те искрено, продължавай пишеш страхотно!
  • Поздравления,Валери!Продължавай така и един ден наистина ще се говори за теб...Виждам,че вече те"критикуват",а това в България означава,че вървиш напред.
    Желая ти успех и нови вдъхновения!
  • Много ти благодаря. Прекрасно чувство е да знаеш, че някой чете повече от веднъж стиховете ти. Поласкан съм, че похвалата идва тъкмо от теб.
  • Желая ти успех,ако вече не е минал конкурса.Мисля,че редакцията е за добро.А стихът е един от любимите ми и често си го припомням.

Избор на редактора

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...