Синя роза....
* * *
Прости, че те накарах да тъгуваш,
навлязох бурно в твоя ден,
оставих те да чакаш, да бленуваш
сред сънища и спомени за мен.
И днес аз пак те моля, Боже,
ти дай ми сили нещо да направя,
сътвори от вятър синя роза -
да я помириша и забравя.
По-скоро ти на нея занеси я,
сърцето и ранено утеши,
с божествените сили на Месия,
помогни и, Боже, да реши,
Дали тя розата да помирише
или слепите очи и отвори,
сухите пътеки или кишата,
накарай я сама да извърви.
И ако тя от розата омайна
и красотата и се упои,
и миризмата и ухайна
спомена във нея заличи!
Захвърли ме, Боже, някъде далече,
вдигни ме с вятър - ураган,
и някъде самотен и обречен,
остави ме да живея там.
Но, ако самата без да знае,
поиска своите очи,
и в мене любовта познае...
Тогава, Боже... Замълчи!
* * *
© Валентин Желязков Всички права запазени
