Медитация

Поезия » Философска

1.3K 1 28

В най-дълбоката ми същност
шепне свята тишина.
Пак към себе си се връщам,
потопена в светлина...
Диша цялата вселена
в моята човешка гръд...
И се чувствам озарена
с мисълта, че няма смърт
и съм част от общо цяло
в необятния Живот.
Че едно са край с начало
и живее в мене Бог...

Коментари

angelbard (Ангел Филипов)

Точно така, е аз съм го изпитвал хиляди пъти! Поздрави! Чети редовно моите публикации ще видиш сродна душа!
real_def

Да вселена си! Всеки е човек е микро вселена, но пък и толкова необятна, че никога не можеш да я опознаеш напълно. Откривай всеки ден, нови галактики в себе си!
Черна_Роза (Жулиета Великова)

!!!Аплодисменти за стиха ти-ОТНОВО!
Samodiva (Дивна)

интересна образност... толкова простота за сложните неща... чудесно!
feia (Вилдан Сефер)

Благодаря ви!По-често трябва да се замисляме за смисъла на нещата...