3.01.2008 г., 9:14

Медитация

1.5K 1 28
В най-дълбоката ми същност
шепне свята тишина.
Пак към себе си се връщам,
потопена в светлина...
Диша цялата вселена
в моята човешка гръд...
И се чувствам озарена
с мисълта, че няма смърт
и съм част от общо цяло
в необятния Живот.
Че едно са край с начало
и живее в мене Бог...

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Точно така, е аз съм го изпитвал хиляди пъти! Поздрави! Чети редовно моите публикации ще видиш сродна душа!
  • Да вселена си! Всеки е човек е микро вселена, но пък и толкова необятна, че никога не можеш да я опознаеш напълно. Откривай всеки ден, нови галактики в себе си!
  • !!!Аплодисменти за стиха ти-ОТНОВО!
  • интересна образност... толкова простота за сложните неща... чудесно!
  • Благодаря ви!По-често трябва да се замисляме за смисъла на нещата...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...