3.01.2008 г., 9:14

Медитация

1.4K 1 28
В най-дълбоката ми същност
шепне свята тишина.
Пак към себе си се връщам,
потопена в светлина...
Диша цялата вселена
в моята човешка гръд...
И се чувствам озарена
с мисълта, че няма смърт
и съм част от общо цяло
в необятния Живот.
Че едно са край с начало
и живее в мене Бог...

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Активен конкурс: Какво остава след нас остават 4 дни за участие + още 2 конкурса
Участвай

Коментари

Коментари

  • Точно така, е аз съм го изпитвал хиляди пъти! Поздрави! Чети редовно моите публикации ще видиш сродна душа!
  • Да вселена си! Всеки е човек е микро вселена, но пък и толкова необятна, че никога не можеш да я опознаеш напълно. Откривай всеки ден, нови галактики в себе си!
  • !!!Аплодисменти за стиха ти-ОТНОВО!
  • интересна образност... толкова простота за сложните неща... чудесно!
  • Благодаря ви!По-често трябва да се замисляме за смисъла на нещата...

Избор на редактора

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....