4.01.2008 г., 15:15

Пато-логично

2.9K 1 39

Познаваш ли ме? Аз съм онзи вирус,

 за който само Адът е лечение.

Аз идвам като знак. Преди умиране.

Пълзя като некроза в твойте вени.

 

Аз идвам остро. Като аутопсия.

Изваждам ти надеждите за оглед.

Вторачвам се в кръвта ти. Микроскоп съм.

Не се смалявай. Няма да помогне.

 

Познаваш ли ме? Аз съм онзи тромб,

със който си запушил самотата си.

Врата към гроб, маскиран като дом.

Разсейка грях, приличаща на святост.

 

Не ме ли помниш? Аз съм гъстотата

на въздуха във стая на умиращ.

Атрофното клеймо на сетивата.

Звукът като от пулс, когато спира.

 

Не ме забравяй. Бързо ме прихвана

и дълго ще си мене-позитивен.

Познаваш ли ме? Аз съм твойта рана.

Надеждата, която те убива.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • НЯМАМ ДУМИ - ВСИЧКИ СТИХОВЕ ТИ СА ПРЕКРАСНИ, СИЛНИ, ЧУВСТВЕНИ, ВЪЗРАЖДАЩИ И ПРОНИЗВАЩИ, НО ИСТИНСКИ...СИЛА НА СЛОВОТО, БОГАТА ПАЛИТРА ОТ ДУМИ, КРАСОТА И ГРОЗОСТ, ВЪЗПЯТИ НАРАВНО - ТИ СИ ГЕНИЙ, ЕЛИЦА ! СТРАХОТНА СИ, СИЛНА СИ, СВЕЖА !!!
    БРАВО, МИЛА, АПЛОДИСМЕНТИ !

    С ОБИЧ, ДИА
  • Уникален стих!Уникален е начиньт по който сьчетаваш всичко което си противоречи-животьт и смьртта,болестта и удоволствието(от греха, наркозата...).Много е провокиращо,особено когато е поднесено на медицински,но разбираем език.
    Специални поздрави!
  • Удивителна си!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...