4.01.2008 г., 15:15

Пато-логично

2.8K 1 39

Познаваш ли ме? Аз съм онзи вирус,

 за който само Адът е лечение.

Аз идвам като знак. Преди умиране.

Пълзя като некроза в твойте вени.

 

Аз идвам остро. Като аутопсия.

Изваждам ти надеждите за оглед.

Вторачвам се в кръвта ти. Микроскоп съм.

Не се смалявай. Няма да помогне.

 

Познаваш ли ме? Аз съм онзи тромб,

със който си запушил самотата си.

Врата към гроб, маскиран като дом.

Разсейка грях, приличаща на святост.

 

Не ме ли помниш? Аз съм гъстотата

на въздуха във стая на умиращ.

Атрофното клеймо на сетивата.

Звукът като от пулс, когато спира.

 

Не ме забравяй. Бързо ме прихвана

и дълго ще си мене-позитивен.

Познаваш ли ме? Аз съм твойта рана.

Надеждата, която те убива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • НЯМАМ ДУМИ - ВСИЧКИ СТИХОВЕ ТИ СА ПРЕКРАСНИ, СИЛНИ, ЧУВСТВЕНИ, ВЪЗРАЖДАЩИ И ПРОНИЗВАЩИ, НО ИСТИНСКИ...СИЛА НА СЛОВОТО, БОГАТА ПАЛИТРА ОТ ДУМИ, КРАСОТА И ГРОЗОСТ, ВЪЗПЯТИ НАРАВНО - ТИ СИ ГЕНИЙ, ЕЛИЦА ! СТРАХОТНА СИ, СИЛНА СИ, СВЕЖА !!!
    БРАВО, МИЛА, АПЛОДИСМЕНТИ !

    С ОБИЧ, ДИА
  • !!!
  • Уникален стих!Уникален е начиньт по който сьчетаваш всичко което си противоречи-животьт и смьртта,болестта и удоволствието(от греха, наркозата...).Много е провокиращо,особено когато е поднесено на медицински,но разбираем език.
    Специални поздрави!
  • Удивителна си!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...