"Рокля на цветя"
Градът бе лъскав, истинско сияние,
витрина на луксозен магазин...
Пред нея мъж, загледан с обаяние,
в рокличка със вид неотразим...
Прекрасна - ярка, с хиляди цветя,
рокличка - достойна за царица,
ще пожелае да се покаже на света
със нея всяка хубавица...
Гледаше човекът, а стъклото
зад него отразяваше света,
потока, хората - живота...
зад гърба му дишаше градът...
Едно момиче слезе от трамвая,
държеше Мама под ръка,
таз рокличка на нея - зная,
ще блесне като истинска звезда...
Загледан тъй, усмихна се мъжът,
витрината оглеждаше детето,
отнякъде двигател изръмжа,
изсвири с гуми, след което...
Майката понечи да затича,
след туй колата връхлетя
и... помете малкото момиче...
Светът утихна...
Скъпата витрина потрепери,
майката останала без глас
потъна в Адските му двери,
които са... невидими за нас...
Животът спря! Слънцето се скри!
До детето коленичил бе човекът,
свали сакото си и го покри,
но... не стана му по-леко...
Застинал миг във детските очи,
на радост, на живот без корист,
караше светът да замълчи,
с вина... отчаяна до болест.
И... миг - градът се съживи,
линейката изгуби се зад блока,
дъждът отмива кървави следи,
изтичащи в канала със потока.
Мъжът погледна скъпата витрина,
и онази дивна рокля на цветя,
момичето... край нея си "замина",
и... в "суматохата" не я видя!...
Дъждът....
Последната надежда...
Греховете да измие на света,
неразбрала нищо - продавачката подреждаше...
Една красива рокля, на... цветя...
06.01.2008 - 00.05 АМ
© Валентин Желязков Всички права запазени
/
